Читать «Нескопоското» онлайн - страница 243

Тиана седеше отдясно на краля, което очевидно беше равностойно на кралско извинение тъй като по принцип кралете никога не се извиняват. Върху главата й проблясваше със син блясък тънка сапфирена диадема — още един знак на кралската милост. Трикс през цялото време се стараеше да улови погледа на Тиана, но тя беше твърде заета да беседва с Маркел.

Радион Лапад, облечен в парадна мантия, човъркаше в салатата си. Изглеждаше сякаш независимо от това, че беше освободен от тъмницата и от него бяха свалени всички обвинения, нещо все пак силно потискаше магьосника… Какво обаче?

Трикс въздъхна.

— Дами… и господа… — Маркел най-сетне приключи разговора си с Тиана и огледа всички присъстващи. — Това, което ще ви кажа сега, ще си остане между стените на този дворец. На населението ще бъде съобщено, че на семейство Гриз е отнето дворянството и те са изпратени в изгнание заради коварния заговор срещу рода Соийе.

Рат Соийе кимна с разбиране.

— Да разкажем на хората за тайните планове на витамантите и за истинската дълбочина на предателството на Гриз, означава да всеем паника и да ускорим войната с Кристалните острови — поясни кралят. — Причините за изгонването на Гриз са повече от достатъчно. Няма нужда да споменавам, че бракът на княгиня Тиана и Евикейт, вече не отговаря на интересите на кралството. Аз предполагам, че любезният регент Хасс ще продължи службата си, докато княгинята не навърши пълнолетие… или не се омъжи. — Маркел се усмихна. — Но принудителната завеса на тайната няма да ми попречи да възнаградя достойните и да накажа предателите. Херцогиньо?

— Да, сир? — попита Реми.

— Чуха се слухове, че вие, спазвайки традицията на предците ни, сте се опитали да посегнете на живота си, спазвайки канона на Възвишената смърт. Това измислица на Гриз ли беше?

— О, не съвсем… — виновно каза херцогинята. — Да, аз се опитах! Облях се с газ, но не намерих кибрит. Опитах се да се пронижа, но наоколо нямаше кинжал, имаше само кухненски нож, а той е тъп и се огъна освен това. А от прозореца скочих, мой сир. Но моята спалня е на втория етаж, а под нея има езеро…

— Ясно — каза Маркел. — Херцогиньо, в знак на уважение към вашата доблест, отменям на херцогството кралския налог върху газта, среброто и… — Маркел се замисли — и сградите, по-високи от два етажа!

— Такъв налог не съществува, сир — тихо забеляза церемониалмайсторът.

— Значи трябва да бъде въведен — също толкова тихо отвърна кралят.

— Благодаря, ваше величество! — възкликна херцогинята.

— Колкото до вас, херцоже — кралят се усмихна — нещата са много прости. Вие ставате едноличен владетел на земите си. Надявам се тази награда за верността ви да ви зарадва.

— Благодаря, ваше величество! — отговори Рат Соийе.

— Но аз съм изключително огорчен от факта, че сте допуснали заговора — кралят престана да се усмихва. — Смятам да изпратя в херцогството един кралски гарнизон, който вие ще се задължите да издържате. Недейте да ми благодарите!

— Няма, сир… — объркано каза Рат Соийе.