Читать «Нескопоското» онлайн - страница 237

За това дори не му се мислеше…

4

Единият час, поискан от министъра на тайната канцелария се точеше непоносимо дълго. И Гриз баща и син, и Трикс стояха прави и пристъпваха от крак на крак върху отеклите си нозе под втренчените и недружелюбни погледи на охраната.

На Тиана й провървя много повече. За нея донесоха тапициран стол и го поставиха до трона. Върху подлакътниците на трона закрепиха поднос (изглежда Маркел имаше навик да хапва на работното си място), постлаха покривка, поставиха два прибора, бутилка вино и започнаха да носят блюдата. Трикс усети съблазнителния аромат, който се носеше от тях. Негово величество Маркел Веселия и нейна светлост Тиана благоволиха да хапнат салата от изпържени в масло омари със сладък пипер и босилек, студена супа от тиква и запечени в тесто яребици. Тиана и Маркел разговаряха през цялото време и в един момент Трикс разбра, че става дума за него — Тиана молеше за нещо, Маркел внимателно я изслуша, но поклати глава.

Изглежда, докато не се разрешеше напълно случаят, той не можеше да се надява да му донесат нещо за хапване или поне стол.

— Защо ли не те убих… — изсъска му Сатор, когато се убеди, че кралят не ги гледа. — О, какъв глупак съм аз!

— Казвах ти, татко… — подкрепи го Дерик.

Трикс предпочете да не отговаря. Сатор продължи да ругае шепнешком още известно време, след това млъкна.

На Тиана и на Маркел поднесоха за десерт сладолед, полят с горещ шоколад.

От нямане какво да прави Трикс започна да оглежда стражите, но всички те си приличаха като две капки вода. Тогава се зае да изучава придворните вълшебници. Тук, разбира се не присъстваше главата на академията, магистър Хомра или великите бойни магьосници Зера и Мрина, но все пак това бяха истинските вълшебници на кралския двор.

Единият от магьосниците не се хареса особено на Трикс. Той беше висок и плешив и някак твърде оживен — току прелистваше заклинателната си книга, усмихваше се на заклинанията, които намираше и хазартно потриваше ръце. Изглеждаше, че много му се иска да направи някоя магия.

Вторият магьосник беше по-възрастен, по-пълен, румен и с побеляла коса и изглеждаше абсолютно миролюбив. Той стоеше, опрян с две ръце на жезъла си и положил глава върху ръцете си, гледаше с любопитство и без каквато и да било злоба към Трикс.

А третият вълшебник беше съвсем млад, с много честно и простодушно лице, горящи от въодушевление очи и мека усмивка. Когато Трикс го погледна, младият вълшебник кимна, сякаш му казваше: „Познавам, познавам събрата си по професия. Не се страхувай, ако се наложи да те убия, ще го сторя много бързо и няма да те заболи“.

Трикс въздъхна и се помъчи да мисли за нещо хубаво. Например, за това, че ако тяхната интрига се увенчае с успех, Маркел може да го назначи за придворен вълшебник…

— Ваше величество — министърът на тайната канцелария се появи отново сякаш от никъде — обиските и разпитите в резиденцията на съхерцозите са приключени.

— Е? — добродушно попита кралят, който беше явно в добро настроение след обяда и разговора с Тиана.