Читать «Нескопоското» онлайн - страница 239

— Ваше величество — отговори министърът — за вашия малък проблем с косата, никой не знае. И аз бих молил ваше величество коленопреклонно да не споменавате името ми пред публика, все пак съм министър на тайната канцелария…

— Стига, Слюм! Тук присъстват само верни хора и гнусни предатели. Първите няма да проговорят, а вторите — още по-малко. — И кралят се разсмя с пълно гърло. — И така, какво ще кажеш за плешивостта?

— Ще рискувам да изкажа мнението си — започна министърът — че тази кукла е създадена с цел да бъде повлияно на ваше величество, посредством магията на това подобие. В дупчиците, които са направени, заговорниците биха могли да напъхат кичури от косата ви…

— О! Само че откъде щяха да ги откраднат… — въздъхна кралят.

— Позволете ми да погледна, сир! — Един стар вълшебник с побеляла коса премести жезъла си в дясната си ръка, приближи се и внимателно погледна куклата. Поклати глава: — Ваше величество, тази кукла не може да бъде използвана с цел враждебна магия на подобието. Тя е сътворена с любов и уважение, което свежда на нула злите заклинания.

— Чакайте, какво става тук?! — възмути се кралят. — Всичко се обърка окончателно!

— Още не е — утеши го министърът на тайната канцелария. — Чуйте по-нататък. Тази кукла беше намерена в личната тоалетна на съхерцог Сатор Гриз, в кошчето с парцалите, които служат за…

— Не в присъствието на дамата, моля! — възмути се кралят. — Край! Всичко е ясно! Да, до известна степен е… оскърбително.

— Този факт ни застави да изследваме малко по-подробно клозета — продължи министърът. — И по-надолу, в септичната яма, един от нашите безстрашни сътрудници откри още три кукли. Аз не посмях да ги донеса в двореца… но мога да заявя, че това бяха груби и оскърбителни подобия на ваше величество, натъкмени с парчета плат, вероятно отрязани от батистовата кърпичка на ваше величество… смея да напомня…

— Че преди три дни, аз великодушно подарих на бившия съхерцог Гриз, носна кърпичка от собствения си джоб! — изрева кралят и стана. — Помня много добре!

Сатор залитна и падна на колене. Той отваряше и затваряше устата си, опитвайки се да каже нещо, но не успя да произнесе нито звук.

— И последно — продължи министърът. — В дрехата, с която Гриз пътува, са намерени два пръстена.

— Два? — възкликна Тиана, но за щастие никой не й обърна внимание.

— Първият пръстен — министърът го извади от джоба си — представлява учудващо безвкусна смесица от широко известни витамантски символи. Както виждате, това е овален пръстен, върху който е закрепена отворена книга, а на нея е изобразена гълъбица, която мъти яйца…