Читать «Нескопоското» онлайн - страница 238

— Имаме много различни и… — министърът се запъна — и противоречиви резултати. Позволете ми да внеса веществените доказателства, за докладвам конкретно.

— Давайте! — кимна кралят. — Ей… вдигнете масата. И оставете стола на княгинята!

В залата внесоха сандъка с хазната на Гриз и куклата, изобразяваща краля. Разположиха тези неща между трона и заподозрените така, че всички да могат да ги виждат.

— И така — започна министърът на тайната канцелария — след като успяхме да убедим капитана на стражата Сид Канг да ни пусне в резиденцията… трябва да кажа, че това не беше никак лесно, той владее майсторски меча и в някаква степен магията…

— Колко верен човек — отбеляза кралят. — Той жив ли е?

— О, да — кимна министърът. — Жив е и вече е разговорлив.

Сатор Гриз изсъска нещо под носа си.

— Ние огледахме щателно помещенията — продължаваше министърът. — На първо място обърнахме внимание на сандъка със златни монети, който беше скрит в стаята на Дерик Гриз. Сандъкът беше пълен до половината със златни реали от Кристалните острови.

След тези думи, министърът отвори капака на сандъка.

— Измама! — изви Сатор Гриз. — Ваше величество, това е измама и провокация! Златото е подменено!

Кралят се намръщи и Гриз замълча.

— На мен тази ситуация ми се стори нелепа — невъзмутимо продължи министърът. — За какво му е на предателя да мъкне със себе си в Столицата злато, което ще го издаде? Това злато дори не може да бъде използвано за подкупи! Затова беше наредено на дежурния вълшебник да произнесе над златото заклинанието за Отмяна. И аз изобщо не се учудих, когато реалите се превърнаха в честните талери на ваше величество.

— Така значи… — сега погледът на краля се премести върху Трикс и сърцето на момчето отиде в петите.

— Обаче — продължаваше министърът — за да ми е напълно чиста съвестта, аз наредих на вълшебника да произнесе още веднъж заклинанието за Отмяна. И талерите отново се превърнаха в реали! Третото заклинание не промени нищо — пред нас стояха парите в своя първоначален вид…

— Какво значи това? — попита кралят.

— Това значи ваше величество, че в сандъка има реали от Кристалните острови, които са превърнати с магия в кралски талери, а след това, отново са били омагьосани и превърнати в реали!

— Защо? — попита кралят.

— Това не мога да разбера — призна си министърът. — Може да се предположи, че някой наистина е платил на Сатор Гриз с пари на витамантите, като за по-безопасно им е придал честен вид. Но кой след това ги е превърнал в реали?

— Недоброжелател? — предположи кралят.

— Защо му е на недоброжелателя да им придава втори фалшив облик, като е по-лесно да развали магията, която вече е направена?

— Ваше величество — убито произнесе Гриз.

— Мълчи — прекъсна го кралят. — Ще ти бъде дадена думата, обещавам ти… Нещо друго?

Министърът вдигна от пода куклата, която изобразяваше кралят плешив.

— Ето това нещо, което притежава карикатурно сходство с ваше величество…

Кралят взе куклата от ръцете на министъра и сякаш остана доволен.

— Не е зле! Това не е подмазването на нашите придворни художници, което ми е омръзнало до смърт. Личи, че съм напълнял, но съм силен и мускулест. Не са ми заличени бръчките, заради което се чувствам като старец, когато сравнявам портретите си с отражението в огледалото. Лицето ми е весело, но прозират ума, хитростта и непреклонната ми воля — това е усмивката на могъщ владетел, а не на клоун от цирка. Определено ми харесва! Имам само един въпрос, любезни ми Слюм, нима слуховете за моята плешивост са се разнесли извън стените на двореца?