Читать «Нескопоското» онлайн - страница 209

В тълпата сновяха продавачи на сувенири и търгуваха с изрисувани гравюри на двореца и краля, акварелни рисунки на Столицата, дървени фигурки, които изобразяваха знаменитите кралски стражи в парадна униформа, с торбички и чанти, изработени от работилницата, която снабдяваше кралския двор с чанти и с торби, с миниатюрни чинийки, на които беше изрисувана Часовниковата кула (на дънцето имаше парченце смола, с което чинийката можеше да бъде залепена за бюфета в кухнята), с меки играчки, изобразяващи придворните птици — гълъбите, придворните животни — енотите и придворните насекоми — пчелите. На специални места бяха събрани заедно специално подбрани просяци, които имаха право да посещават кралския площад — старци, изгубили в боевете краката или ръцете си; превити на две старици, захвърлени от жестоките си деца, самотни майки, които просеха пари за незаконородените си деца; малки дечица със затрогващо големи очи, които се нуждаеха от храна и обич. Дори Трикс, който знаеше как работят придворните просяци и какви данъци плащат, хвърли няколко медни гроша на едно младо момиче, което събираше пари, за да си купи целебен самаршански еликсир — толкова жално девойката изброяваше безчислените си болежки.

Но малчуганите, които сновяха по площада, и които зяпачите току привикваха, изслушваха и им даваха по някоя монета, Трикс изобщо не можа да разпознае. В началото, той ги взе за джебчии, но момчетата не се криеха, подвикваха някакви думи и носеха ярки жълти шапчици с пискюли на върха, които изпъкваха в тълпата. По едно време, едно от тези момчета се оказа съвсем близо до Трикс и той чу:

— Клюки! Клюките на деня! Всички пресни клюки! Най-интересните, чуйте ги! Клюки!

Тиана мигом се оживи и замаха с ръка на момчето. То изгледа децата с известна доза съмнение, но все пак се приближи до тях и обясни снизходително:

— Кралска клюкарска служба. Един грош — една минута. Всички истории от кралския дворец, тайни, интриги, сензации. Всичко, което бихте искали да знаете, но за което дори не смеете да попитате. Къде отиват нашите данъци? От какво е болен военният министър? Вярно ли е, че кралицата има самаршански корени? Колко му излиза на народа издръжката на каретния парк на негово величество?

— Чакай, да не би да искаш да кажеш, че кралят си има специална служба, която да измисля клюки за него?

— Ами да — потвърди момчето и подсмръкна. — К’во? Дори да нямаше такава служба, пак щеше да има клюки. А сега короната печели от тях — това първо. Клюките може да се подбират — това второ. А и всички виждат, че в нашето кралство, кралят не се страхува от клюките — това трето! Какво, ще слушате ли? Парите предварително!

— Всякакви клюки ли има? — попита Тиана.

— Можете да си поръчате. Само че имайте предвид, че на вас, като на непълнолетни, нямам право да ви разказвам някои от клюките. Ъ… нали разбирате… за фрейлината на нейно величество и министъра на алхимията или за началника на стражата и…

— Че ти си по-малък от мен! — възмути се Трикс, въпреки че нямаше намерение да се интересува от пикантните тайни на двора.