Читать «Нескопоското» онлайн - страница 208

— Защото това е кралският дворец и го охраняват като кралски дворец! — отсече Тиана. — Да не би да си мислиш, че някакъв си вълшебник, току-така може сам да проникне вътре?! Тук всичко е запечатано със заклинания и магии!

— Мога нещо да измисля — инатеше се Трикс. — Поне някаква невидимост. Ще се промъкнем…

— Аха! — каза малкото момче. — Тогава със сигурност ще ни екзекутират не като разбойници, ами като шпиони!

Да не измъчваме повече читателя — третото момче беше Халанбери.

— Те може изобщо да не са в двореца — неохотно отстъпи Трикс. — Може да са в подземията на стражите. Разправят, че под главното здание на стражите има поне двайсет етажа надолу! И че там държат опасните престъпници срещу кралството, оковани с вериги към стените. Държат ги с железни маски на лицата, за да не ги вижда никой и с железни ръкавици, за да не ги разпознае някой по линиите на дланите.

— Аха — шепнешком призна Халанбери. — И аз съм чувал за това. Разправят също, че когато има бунтове, там разстрелват бунтовниците. Подреждат ги до стената и цял взвод стрелци стреля по тях! А през нощта извозват труповете им с талиги и ги хвърлят в реката!

— Закопават ги в гората — поправи го Трикс.

— Хвърлят ги в реката! — запъна се Халанбери.

— Я престанете! — не издържа Тиана. — Всички арестувани вълшебници ги държат в кралските подземия — чувала съм го от Хасс. Първо, защото там е най-сигурно. Второ, току-така, никой не екзекутира вълшебници, защото може да потрябват във всеки момент и да се наложи да ги пуснат. Там са.

Тримата загледаха мълчаливо кралския дворец, сякаш беше възможно да проникнат през високите стени, калдъръмената улица и каменните сводове на подземията и да видят Лапад и Йен.

— Трябва да разберем защо изобщо са ги арестували — продължаваше Тиана. — Хасс не знаеше, че сте ме спасили, нали така? Значи витамантите са успели да донесат.

— Всички витаманти спяха — мрачно каза Трикс. — Само Гавар… може рано или късно да се добере до Кристалните острови. Но той ще върви още дълго!

— Значи не са витамантите — реши Тиана. — Кой тогава е донесъл? Защо заслужилият вълшебник, ветеранът от битката при Черния Брод е арестуван като някакъв разбойник пред вратите на Столицата?

Трикс вдигна рамене. А Халанбери си призна:

— Не знам.

— Аз имам нещо на ум — каза Тиана. — Само че е много странно. Нека помисля още малко… трябва да разбера едно нещо.

Известно време тримата просто се разхождаха по площада пред двореца. Оттук нямаше нещо Бог знае какво за гледане — може би само високата стена, по която се разхождаха сурови стражи, постланата с калдъръм улица, Часовниковата кула и върховете на дворцовите куполи.

Площадът винаги беше пълен с народ. Някои идваха да се полюбуват на стената около двореца, някои — за да се поклонят на монументите на героите и кралете, които се извисяваха по цялото протежение на стената, някои се надяваха да видят кортежа на краля, а ако имат късмет — и него самия, изпитващо оглеждащ столичните жители.