Читать «Нескопоското» онлайн - страница 207

— Аз бях книга! — повтори Тиана. — А книгите живеят само когато ги четат.

— Нали сама каза, че не искаш да те чета по-нататък… — смути се Трикс.

— Много неща съм казвала — сви рамене Тиана. — Ти трябваше да проверяваш дали не съм размислила… Та, къде са останалите? И къде се намираме?

Тя отиде при малкото прозорче и погледна към улицата. Изрече възхитено:

— О-о!… Това търговски квартал ли е? А защо не виждам планините?

— Тиана, ние не сме в Дилон — отговори Трикс. — И сме сами тук, няма ги приятелите ни… Седни, ще ти разкажа всичко…

По обяд над Столицата зазвъняха камбаните и забиха часовниците на кулите. В началото, както се полага, дванайсет удара отбиха главните часовници на кралството от най-високата Часовникова кула на двореца. Шестте им циферблата гледаха към шестте посоки на света. Става дума за това, че едно време Маркел Неочаквания беше решил, че четири посоки не са достатъчни за такова голямо кралство и въведе още две — Юсток (тя трябваше да се намира между юг и изток) и Засев (както всички се досещат — между запад и север). Защо в главата на предприемчивия крал не бяха се родили още две — Севис и Юзап — никой не знаеше. Никой също така не знаеше какво не беше се харесало на краля в старите, добри северозапад и югоизток, които от край време се използваха и от моряците, и от пътешествениците. И си остана пълна загадка защо кралят изведнъж охладня към своята идея, която по неговите думи обещаваше дивен прогрес на мореплаването, а единственото материално наследство от топографската реформа останаха часовниците с по шест циферблата на кулата на двореца…

Когато часовниците, които упорито гледаха към шестте посоки на света отброиха дванайсет, започнаха да бият всички останали часовници в Столицата. Това не беше много точно, но за сметка на това — много верноподаническо.

Под този многогласен звън и тропот (БАМ! БАМ! БАМ! — от кулата на ковачите, ДЗЪН! ДЗЪН! ДЗЪН! — от малката куличка на майсторите на изящни бижута, ЧУК! ЧУК! ЧУК! — от сивото здание на Стражите и още много други звуци), от Югозападните порти, към кралския дворец се приближиха три момчета. Две по-големи и едно по-малко. Бяха хубаво облечени, веднага си личеше, че не бяха някакви просяци. Изглеждаха прилично, бяха, може би, от някой дребен дворянски род. Стражарят, който дежуреше на ъгъла на площада и улицата на Кралските Лекари им хвърли един мимолетен, но изпитателен поглед и се обърна настрана. Това бяха съвсем прилични деца и можеше да ги пусне.

Добре, че стражарят не чуваше разговора им.

— Но ние не можем да щурмуваме двореца на Маркел — каза едно от момчетата — много хубаво момче, което даже малко приличаше на момиче.

— Защо — учуди се неговият връстник. Той не беше толкова фин, чертите му бяха малко по-грубички и не след много време на него му предстоеше среща със сапуна и бръснача.

— Защото това е кралският дворец! — отсече първото момче.

— И какво от това? — възмути се второто (впрочем, по-досетливите читатели, вече сигурно са се досетили, че в действителност, първото момче беше момиче — княгиня Тиана, а второто — съхерцог Трикс и ние оттук нататък така и ще ги наричаме) — Ние нямаме нищо против краля, само ще спасим Лапад и Йен!