Читать «Нескопоското» онлайн - страница 15
Сергей Лукьяненко
— Това някаква игра ли е?
— Аха — кимна Йен. — Така по-лесно се помни. В княжеството има две херцогства и едно съхерцогство, три маркизата, дванайсет баронства и кралски земи, управлявани от рицари… Да не си мислиш, че е лесно да ги изброиш всичките? Ако не ги изброиш — пръчката!
— А кралските рицари как ги запомняше? — мрачно попита Трикс.
— Сега ще ти кажа. Това ми е най-любимото. — Йен се прокашля и поде: — „Рицарят Дагор живее на изток, където вълни се надигат и плискат“…
— Разбрах — кимна Трикс. — Само че от теб Трикс няма да стане.
— Защо?
— Защото си риж.
— Чудо голямо! — искрено възкликна Йен. — Мислиш, че някой си спомня какъв цвят е косата му?…
Трикс скръбно си помисли, че всички порядъчни герои от хрониките си имат някакви отличителни белези. Един барон си имаше бенка във формата на меч, а друг херцог — дори във формата на корона. Маркиз Дакис имаше на левия си крак шест пръста. В най-лошия случай, работа би свършил и вълшебен кинжал, пръстен с печат или някоя церемониална чаша с герб…
— Гладен ли си? — попита Трикс.
Йен охотно кимна.
— Запомни тогава — аз съм истинският Трикс Соийе. А ти си… — Трикс се замисли.
— Твоят отдавна изгубен брат? — с надежда попита Йен.
— Не!
— Тогава, твоят верен оръженосец?
— Оръженосец се полага чак на четиринайсет — намръщи се Трикс.
— Истинският Трикс — ехидно подметна Йен — днес има рожден ден. Днес на масата трябва да има пай с моркови и ябълки… Оръженосец — на по-малко, не съм съгласен!
— Застани на колене — заповяда Трикс.
Йен послушно коленичи на дъното на лодката.
Трикс взе греблото в ръце и внимателно докосна с него рамото му. Каза:
— Аз, съхерцог Соийе, с правото, дадено ми по рождение, вземам теб, Йен за свой оръженосец и ти присъждам герб и благородническа титла. От днес ти си Йен… Йен, кавалерът на Веслото. Твоят герб ще бъде сребърно весло на светлосин фон.
— Не може ли златно? — попита Иен.
— Злато на светлосин фон се полага само на особи с благородна кръв — каза Трикс.
— Сребърното също не е лошо — миролюбиво заключи Йен.
— Аз, съхерцог Трикс Соийе — продължи Трикс — се задължавам да те обучавам и защитавам, да ти осигурявам покрив над главата и храна… по възможност.
— Освен всичко това, аз трябва да получа и някакви специални привилегии — напомни му Йен.
— Подарявам ти правото да седиш с гръб към мен — великодушно каза Трикс. — Иначе няма да ти е удобно да гребеш.
— Благодаря. А може ли да получа малко храна още сега?
2
Старата, но все още здрава лодка плаваше надолу по реката. Двете момчета си говореха.
— Ако имахме кукичка и тънка жилка, можехме да хванем риба — на глас разсъждаваше Йен. — Някоя голяма.
— И какво ще правим с нея, нали е жива? — не схвана Трикс.
— Как какво? Ще я цапнем по главата, после ще я изкормим и ще я изядем. Ако е посолена, става и сурова за ядене.
— Имаш ли нож?
— Не… И сол нямам.
— Нямаш нито кукичка, нито жилка. Като пристигнем в Дилон… къде в града може да се хапне?
— Толкова ли си загубен? — зачуди се Йен. — В някой хан, кръчма или таверна. Има и механи, но там е за благородници.