Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 78
Л. Дж. Смит
Протегна се мързеливо и си наля питие в чашата си. След това ми я предложи, а сам отпи щедра глътка направо от бутилката.
— Нуждая се от помощта ти — заявих и бутнах чашата настрани. Подадох му листа хартия и му разказах какво се бе случило.
Той присви очи, докато четеше бележката.
— Е, и?
Погледнах го със зяпнала уста.
— Той е отвел Лекси — повторих. После, изплашен, че брат ми е прекалено пиян, за да разбере какво означава това, изтъкнах очевидното. — Трябва да я спасим!
— Мм. — Той се замисли за миг. — Няма да стане.
След което с театрален маниер качи обратно краката си върху масата, сякаш е бил по средата на някакво много важно занимание, когато го прекъснах.
— Какво не е наред с теб? — попитах гневно. — Ти го видя — той ще я унищожи!
— И какво от това? — парира Деймън. — Тя сама е решила да дойде в Ню Йорк. Никой не я е молил да го прави.
— Тя ни измъкна от затвора…
— Ние, извини ме, аз, се оправях съвсем добре в онова място. Май си забравил. Бихме могли и сами да избягаме. Не се нуждаехме от нейната помощ. Тя сама се забърка в кашата. Ако е продължила да се меси в чужди работи и заради това е пострадала, сама си е виновна.
Гневът, обзел ме след като намерих бележката от звяра, сега избухна в такава ярост, че едва не добих истинския си вампирски лик. За един миг не ме беше грижа кой ще ме види.
— Ти — заговорих, опитвайки се да се овладея, да изразя обзелия ме мрак с думи. Деймън се изправи в стола си и впери нетърпеливо поглед в мен, все едно очакваше борбата.
— Ти си… ти си… — задъхах се от възмущение.
— Аз съм това, което ти ме направи — довърши брат ми мрачно и вдигна чашата си, сякаш ме поздравяваше.
Сграбчих го за раменете.
— Не. Не е нужно да си безсърдечен убиец. Дори Катрин не беше такава.
Очите на Деймън блеснаха гневно.
— Не ми говори каква е била Катрин. Познавах я по-добре от теб.
Поклатих глава.
— Дори ти самият знаеш, че това не е истина. Ти я обичаше повече, но аз я познавах също толкова добре. Катрин искаше само ние тримата да бъдем заедно завинаги. Никога не е искала да враждуваме, да се бием. Тя не би искала това.
Изненадата и гневът, които се изписаха върху лицето му, почти си струваха това, което казах. Почти.
— Отивам да спася Лекси. Или да умра, опитвайки се. И ако по някакво чудо не умра —
И преди да измисли някоя остроумна забележка, изчезнах в нощта, напускайки завинаги брат си.
25
Гневът бе единственото, което ми оставаше, и аз позволих на яростта да ме завладее и възпламени както човешката кръв през първите ми седмици като вампир. Не можех да повярвам, че Деймън може да е толкова безразличен, не можех да разбера съществото, в което се бе превърнал. Ала отказът му да ми помогне не променяше с нищо това, което трябваше да направя: да спася Лекси.
От другата страна на улицата един господин, яхнал черна като въглен кобила, говореше приятелски с един собственик на магазин. В мига, в който собственикът влезе вътре да вземе нещо, сграбчих юздите на коня и, нарушавайки клетвата си за втори път през последните двайсет и четири часа, внуших на ездача да слезе и да се наслади на една дълга разходка обратно до дома си.