Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 76

Тогава ме осени: толкова съм бил глупав! Вампирът бе проявил истинско усърдие и бе открил точно къде живее семейството на моята невеста; той не би избрал произволна църква, която да изгори до основи. Той би избрал параклиса, в който се бях венчал.

Усетих истината с всяка частица от съществото си. Но със същата увереност знаех, че не бих могъл да се справя сам с него. Само една-единствена личност можеше да ми помогне.

Деймън.

Деймън, който ме бе принудил да сключа този глупав брак, станал причина за убийството на семейство Съдърланд. Деймън, който бе убил Кали. Деймън, който се бе заклел да превърне живота ми в истински ад във вечността. Ала в крайна сметка аз се нуждаех от него. Бях го видял да контролира сили, които аз не бих могъл. А аз щях да се нуждая от цялата Сила, която бих могъл да спечеля на своя страна, ако исках да победя този древен вампир. Лекси ни бе спасила от затвора и със сигурност дори и толкова долен и пропаднал тип като Деймън не би отрекъл, че сме й длъжници.

Единственият проблем беше да го намеря.

А сега, мисля, че се нуждая от питие, бяха последните му думи, преди да изчезне. За повечето вампири това означаваше само едно нещо. За моя брат, ами, би могло да означава както пресушаването на бутилка, така и на едно или две човешки същества. Но къде?

През седмиците между проследяването ми и „случайната ни среща“ на бала у Честър, той, по думите на Лекси, се е появил на нюйоркската социална сцена като италиански граф. Вероятно е очаровал — или по-скоро чрез внушението е подчинил на волята си — най-влиятелните и богати членове на обществото, за да стане член на частните клубове или ресторанти. Напънах мозъка си, за да си спомня брътвежите, с които Бриджет ме отегчаваше, за това кой с кого е бил видян, къде е последното модерно заведение, как имало някакъв стриден бар, където предлагали истински английски „Пимс“. Поради липса на по-добра идея, отидох първо там.

Оказа се приятно място в иначе доста западнал район, близо до южното пристанище. Моряци със съмнителни физиономии се мотаеха около уличните лампи, по двама или трима, за да обсъждат тъмните страни на вноса и износа, смееха се шумно и пееха стари пиянски песни. Обаче сред мръсотията и вонята на гниещи водорасли се виждаха изискани одежди и спрени елегантни карети: светски мъже, съблазнени от стридите, английския „Пимс“ и опасностите, дебнещи отвред.

Сред посетителите видях доста от младите мъже, които срещнах на бала у семейство Честър, както и на моята сватба. Дори Брам беше тук, но стоеше настрани и изглеждаше зле. Лицето му бе пепеляво, очите — хлътнали, а около ръкавите на ризата носеше широки черни панделки в знак на траур. Питието пред него стоеше недокоснато, а той просто се взираше тъжно през прозореца в реката.

Извърнах се с гръб към него, не исках да се развика, че един убиец — несъмнено ме смяташе за такъв — се намира сред тях.