Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 80

Тя се претърколи на пода, после се протегна и се улови за ръба на близката пейка, за да си помогне да се изправи. Но докато протягаше ръката си, тя премина през тесен лъч светлина. Очите й се разшириха от удивление. Явно беше шокирана, че не се появи дим и кожата й не изгоря. След това Лекси изчезна, скривайки се с вампирска скорост.

Вдигнах нагоре ръце в опит да махна мрежата от лицето си, ала се гърчех и крещях от болка всеки път щом отровното въже се докоснеше до мен.

Древният вампир се появи, с огромни кожени ръкавици на ръцете и широка усмивка върху бледото лице.

— Здравей. — Ъглите на устата му се разтеглиха назад, разкривайки два реда здрави, бели зъби, стърчащи от прогнили венци. — Толкова предвидим, тичащ да спасява изпадналата в беда девойка.

Отвратителното зловоние на кланица ме лъхна като горещ августовски вятър: завладяващо, абсолютно и ужасяващо. Въпреки изгарящата мрежа, се опитах да се отдръпна.

Това само предизвика смеха му.

— Къде е онзи, който винаги е близо до теб, на една ръка разстояние, който те следва като сянка? Къде е твоят брат?

Челюстта ми се стегна. Доколкото познавах Деймън, той се наливаше с третото си уиски, предвкусвайки поредното кърваво пиршество с едно или две от момичетата в заведението.

Лушъс огледа изпитателно лицето ми, взел погрешно мълчанието ми за смелост.

Е, няма значение. Рано или късно ще ми падне в ръцете. Твоят брат е много по-истински вампир от теб, не се интересува от нищо извън нищожния си свят. Няма желание за добри дела. Той ще оцелее три пъти по-дълго от теб.

— Какво възнамеряваш да правиш с мен? — пожелах да узная. Макар че след като Лекси вече беше свободна, не се страхувах за безопасността си. Исках само да имам възможност да убия чудовището, да спра по-нататъшното му отмъщение и зверски издевателства над още човешки същества.

Но върбинката изсмукваше Силата ми. Знаех, че би било голямо постижение дори само да го одраскам.

Звярът сграбчи мрежата и ме метна на рамото си все едно не тежах повече от торба с пухени пера.

— Плановете ми не са особено зрелищни — отвърна, докато крачеше с тежки стъпки по пътеката между пейките. Забелязах, че върху пода все още имаше розови венчелистчета, вече превърнали се в изсъхнал и ненужен боклук. Цветята във вазите също бяха увехнали, всичко бе оставено да угасне след убийството на двете младоженки. — Но ще са продължителни. Вампирите могат да оцелеят много, много дълго време. Без храна. Чезнат бавно от глад през вековете, но не умират. — Мрежата се раздвижи, когато той сви рамене. — Е, може би накрая все пак ще умрат. Никога не съм виждал да се случва, но предполагам, че ще го разберем заедно.

Изведнъж сви наляво и се спря пред двойна врата — гробница, осъзнах внезапно с нарастващ ужас. Макар че вратите бяха солидни, от издълбан мрамор, Лушъс не се затрудни да ги отвори, изтърси ме от мрежата и ме захвърли в тясно каменно помещение, малко по-голямо от десетината ковчези, погребани вътре.

За един кратък миг се насладих на хладния въздух, подействал като балсам на изгорената ми кожа.