Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 5

Ето, затварям очи и виждам светлината между ябълковите дръвчета, момчето във високата трева и онзи спящ красавец, свит на кълбо в хамака, и сякаш петдесетте години, които са минали от онзи ден до днешния, са едно нищо. Тогава беше 1929-а и аз бях — да — на двайсет и две.

Ник се събуди и ми се усмихна — този негов маниер без никакво усилие и само за миг да прескача от един свят в друг.

„Хълоу“ — така ми каза. В онези дни момчетата така се поздравяваха, с хъл, не с хел. Изправи се и прокара пръсти в косата си. Хамакът се залюля. Малкото момче, унищожителят на коприва, беше изчезнало.