Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 18

— Темата — започнах аз с глас, обикновено предназначен за лекциите ми — е самоубийството на Сенека Млади през 65 г. пр. Хр. Погледнете съкрушените приятели и семейството му, които са се събрали край него, докато кръвта му изтича в златната купа. Ето тук е началникът на стражата — според Тацит това е Гавий Силван, — който въпреки нежеланието си е трябвало да предаде съобщението на императора за смъртната присъда. Ето това тук е Помпея Паулина, младата съпруга на философа, готова да го последва в смъртта, оголила гръд пред ножа. И вижте там, на заден план, в онази стая в дъното как младата слугиня пълни ваната, в която след малко философът ще издъхне. Изпълнението е възхитително, нали? Сенека бил испанец, отрасъл в Рим. Сред произведенията му са „Утешения“, „Нравствени писма до Луцилий“ и „Apocolocyntosis“, или „Отиквяването на божествения Клавдий“ — това последното, както вероятно се досещате, е сатира. Твърдял, че презира материалните неща, но въпреки това успял да натрупа значително състояние, в по-голямата си част от лихварство, с което се занимавал в Британия; историкът Дио Касий пише, че прекалено високият лихвен процент, който искал Сенека, е една от причините британците да се вдигнат на бунт срещу завоевателя — което означава, както остроумно отбелязва лорд Ръсел, че въстанието на кралица Бодичея е било насочено срещу капитализма в лицето на водещия философ и проповедник на аскетизма в Римската империя. Такава е иронията на съдбата. — Крадешком обърнах очи към госпожица Вандельор, погледът й се беше оцъклил; изглежда, добре я омаломощавах. — Сенека обаче се спречкал с наследника на Клавдий, гореспоменатия Нерон, на когото тогава бил възпитател. Бил обвинен за участие в заговор срещу него и му било заповядано да се самоубие, което и направил, проявявайки голямо мъжество и достойнство.

Посочих картината пред нас. За пръв път ми хрумна нещо. Учудих се дали художникът е прав, като представя сцената с такова спокойствие, с преднамерено подчертан покой. Отново онази тревожна тръпка. В този нов живот, на който съм осъден, ще има ли нещо, което да не подлежи на съмнение?

— Бодлер — казах и този път долових леко потреперване в гласа си, — Бодлер описва стоицизма като религия с едно-единствено тайнство: самоубийството.

При тези думи госпожица Вандельор потръпна като пони, което се сепва, преди да направи прескок.

— Защо го правите? — попита с дрезгав глас.

Погледнах я и учудено повдигнах вежди. Тя стоеше, стиснала юмруци пред себе си, малкото й лице издадено напред, смръщено-начумерено, загледана в ножа за хартия от слонова кост, който лежеше върху писалището ми. В крайна сметка май не беше чак толкова приветлива.

— Защо правя какво, скъпа?

— Много добре знам колко сте начетен — каза тя или по-скоро изсъска, — знам колко сте културен.