Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 20

* * *

За да завладееш град, който не ти е роден, първо трябва да се влюбиш в него. Винаги съм познавал Лондон; моето семейство, въпреки че почти не стъпваше в него, го смяташе за нашата столица — него, а не мрачния Белфаст с обезцветените си от дъжда сгради и мучащите сирени на корабостроителницата. Но чак през онова лято, което прекарах с Ник в Лондон, градът оживя пълноценно пред очите ми. Казвам, че съм прекарал лятото с него, но всъщност това е преувеличение, с което се самозалъгвам. Той работеше — друго преувеличение — за баща си в „Бревоорт & Клайн“ и от Оксфорд се беше преместил в апартамент над една будка за вестници и списания, недалеч от Фулъм Роуд. С невероятна яснота си спомням този апартамент. В предната част имаше малък вестибюл с два мансардни прозореца и козирка над тях, които му придаваха крайно неуместен църковен вид; първия път, когато Бой влезе в него, плесна с ръце и извика: „Подайте ми столата и да започваме черната меса!“. Апартаментът беше известен като Eyrie, Орловото гнездо, дума, която нито аз, нито Ник знаехме как се произнася — звучеше като eerie, и подходящо, тъй като апартаментът наистина си беше малко зловещ — Ник си падаше по високи свещи и гравюри на Пиранези, — освен това беше и ефирен, особено през пролетта, когато прозорците се изпълваха с летящи небеса, а клоните на дърветата скърцаха като корабни мачти. Ник, който по природа представляваше странна смесица от естет и еснаф, беше оставил помещението да тъне в ужасяваща мръсотия: още потръпвам, като се сетя за тоалетната. В дъното на апартамента имаше тясна сбутана спалня със силно скосен таван, в която на верев беше вклинен огромен креват с месингова рамка, за който Ник твърдеше, че го е спечелил на покер в някаква комарджийска бърлога зад гара Падингтън. Една от безкрайните му истории.