Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 163

ГОСПОЖИЦА ВАНДЕЛЬОР според мен е чувала да се разказват много небивалици за живота в къщата на Поланд Стрийт по време на войната, защото, щом спомена мястото, като че ли долавям у нея прикрито неодобрително потреперване и момински pudeur. Вярно, там се разиграха известен брой паметни оргии, докато бяхме във война, но, за бога, госпожице В., трябва да знаете, че по онова време почти цял Лондон, поне сред хората от нашата класа, приличаше на италиански град държава от дните на Голямата чума. Въпреки че госпожицата никога няма да го признае и независимо за колко освободена млада жена се има, онова, което моята биографка всъщност осъжда, не е сексуалният разгул на онези дни, а същността на сексуалността. Подобно на много други и тя смята, че къщата е била населена изключително и само с педерасти. Напомням й, че нашият хазяин Лео Ротънстайн беше толкова пълнокръвен хетеро, колкото еврейската кръв му позволяваше, а в края на краищата там беше и Ник; трябва ли да продължавам? Признавам, че когато Бой се премести, взеха да се мъкнат някакви съмнителни млади мъже, въпреки че сутрин можеше да се види как някое замаяно момиче излиза със залитане от стаята му с разрошена коса и чорапи в ръце.

Дани Пъркинс беше едно от откритията на Бой.

Къщата беше висока и тясна и стоеше сякаш надвесена над улицата. Блейк сигурно би виждал как ангели препускат сред слънчевата светлина, която проникваше през високите прозорци. Жилищната площ обхващаше три етажа над един хирургически кабинет. Докторът беше загадъчна персона; Бой твърдеше, че се занимавал само с аборти. Лео, въпреки благородническото си потекло, имаше вкус към покварата на упадъчния живот; беше купил къщата за нещо като убежище, в което да се спасява от абсурдното великолепие на семейното имение на Портман Скуеър. По онова време обаче той рядко идваше на Поланд Стрийт, тъй като за по-безопасно се беше преместил с новата си и вече бременна жена в къщата си в провинцията. Аз имах спалня на втория етаж точно срещу малката стаичка, в която Бой живееше в невероятна мръсотия. Над нас беше апартаментът на Ник. Все още притежавах и мястото си в Бейзуотър, но недалеч от Ланкастър Гейт бяха паднали бомби, както и в западната част на Съсекс Скуеър, поради което Вивиън се беше изнесла заедно с детето и за момента живееше при родителите си в Оксфорд. В периодично спохождащите ме пристъпи на самота и самосъжаление те определено ми липсваха, но няма да се преструвам, че общо взето, тази схема ме устройваше.