Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 15

— Направи снимки от двете страни — подсети го Сейер. — Хвани и растенията. Боя се, че по някое време ще се наложи да нагазиш във водата. Искам снимки отпред, без да я местите. Като свършиш половината лента, ще махнем якето.

— Езера от този род по принцип нямат дъно — сдържано възрази фотографът.

— Нали можеш да плуваш?

Настана мълчание.

— Там има лодка. Ще я използваме.

— Онази там ли? Вижда ми се изгнила.

— Ще стане ясно — сухо рече Сейер.

Докато траеше фотографската сесия, останалите чакаха неподвижно, но един от криминалистите вече се катереше и претърсваше терена. Не откри никакви отпадъци. Намираха се на идилично местенце, където очакваха да видят капачки от бирени бутилки, използвани презервативи, фасове и парчета станиол от шоколад. Нищо подобно.

— Невероятно — отбеляза експертът. — Няма дори кибритена клечка.

— Сигурно е почистил след себе си — предположи Сейер.

— Не ти ли прилича на самоубийство?

— Чисто гола е — възрази той.

— Да, но го е направила сама. Дрехите не са свалени насилствено, в това поне съм сигурен.

— Мръсни са.

— Може би затова ги е съблякла — усмихна се криминалистът. — А и е повърнала. Явно е взела нещо, което не й понася.

Сейер се отказа да коментира. Погледна тялото. Въпреки всичко схващаше какво има предвид експертът. Действително изглеждаше, сякаш сама си е легнала, а дрехите наистина стояха наредени до нея, а не пръснати наоколо — мръсни наистина, но не и разкъсани. Само зимното яке върху горната част от тялото й беше сухо и чисто. Той се вторачи в тинята и калта и забеляза нещо, прилично на отпечатък от обувка.

— Я погледни това — обърна се той към криминалиста.

Мъжът в работен гащеризон клекна и измери многократно всички отпечатъци.

— Няма да открием нищо. Пълни са с вода.

— Не можеш ли да използваш някой от тях?

— Най-вероятно не.

Заразглеждаха пълните с вода елипси.

— Направи все пак снимки. Струват ми се малки. Сигурно са на човек с малки стъпала.

— Около двайсет и седем сантиметра са. Определено не са големи. Отпечатъците може да се окажат нейни.

Фотографът щракна няколко снимки на следите. После се качи на старата лодка и я потопи във водата. Не намериха гребла, затова се наложи да шляпа с ръце. При всяко негово движение лодката се разклащаше заплашително.

— Пропуска вода! — извика разтревожено фотографът.

— Кротко, тук има цял спасителен отряд! — успокои го Сейер.

Най-сетне фотографът привърши. Бе направил повече от петдесет снимки. Сейер слезе до водата, събу си обувките и чорапите, остави ги на един камък, запретна крачоли и нагази. Намираше се на метър от главата й. На шията й видя огърлица. Извади химикалка от вътрешния си джоб и предпазливо повдигна украшението.

— Медальон — тихо установи той. — Вероятно от сребро. Има надпис. Х и М. Пригответе пликче.

Наведе се напред, разкопча медальона, после отметна якето.