Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 16

— Тилът й е червен. Кожата й навсякъде е невероятно бяла, а на тила е много червена. Грозно петно с големината на ръка.

Съдебният патолог Снурасон, обут в гумени ботуши, нагази във водата и последователно огледа очните й ябълки, зъбите и ноктите. Обърна внимание на безупречната кожа, на леките червени петна. Всъщност бяха няколко, пръснати по врата и по гърдите. Забеляза всяка малка подробност: дългите крака, рядко срещаната липса на родилни белези. Единствено на дясното й рамо имаше малко петънце от подкожен кръвоизлив. Той предпазливо докосна пяната на устата й с дървена шпатула. Оказа се твърда и гъста като десертен крем.

— Какво е това? — кимна към устата й Сейер.

— Съвсем спонтанно бих го взел за течност от дробовете, съдържаща протеин.

— А това е знак за…?

— Удавяне, но би могло да е и друго.

Отчекна малко от пяната. След малко от устата й започна да извира още.

— Дробовете се свиват — обясни той.

Сейер стисна устни, докато наблюдаваше феномена.

Фотографът направи още снимки на трупа, вече без яке.

— Време е да разчупим печата, така да се каже — Снурасон внимателно я обърна по корем. — Леки наченки на вдървяване, особено по тила. Едра, добре сложена, здрава жена. С широки рамене. Добра мускулатура на предмишниците, бедрата и прасците. Вероятно е спортистка.

— Забелязваш ли изобщо следи от насилие?

Огледа гърба и задната страна на краката.

— Ако изключим червените петна на тила, не. Възможно е някой да я е сграбчил за врата и да я е потопил. Явно докато е била облечена. После я е извадил, съблякъл я е грижливо и я е покрил с якето.

— Някакви следи от сексуално посегателство?

— Все още не мога да кажа.

Снурасон се зае невъзмутимо да й мери температурата под погледите на всички. Видя резултата и присви очи.

— Трийсет градуса. Като взема предвид оскъдните трупни петна и леко вдървения врат, предполагам, че смъртта е настъпила преди десет-дванайсет часа.

— Не си прав — възрази Сейер. — Не и ако е починала тук.

— Искаш ли да поемеш работата ми?

— Преди обяд група мъже с куче проведоха акция по издирването на изчезнало момиченце. Били са тук между десет и дванайсет на обяд. Тогава трупът не е бил тук. Иначе щяха да го забележат. Впрочем детето се прибра живо и здраво — поясни Сейер.

Огледа се и се втренчи в тинята. Вниманието му прикова миниатюрна светеща точка. Вдигна я внимателно с два пръста.

— Какво е това?

Снурасон погледна в ръката му.

— Хапче или някаква таблетка.

— Може би ще намериш остатъци от него в стомаха й?

— Напълно възможно е, но тук не виждам блистер.

— Защо да не го е пуснала в джоба си без опаковка.

— Тогава би трябвало да намерим прах по дънките й. Сложй хапчето в пликче.

— На какво ти прилича на пръв поглед?

— Може да е всичко. Но по принцип малките таблетки са най-силни. В лабораторията ще установят с точност.

Сейер кимна на мъжете с носилката и застана със скръстени ръце. Най-сетне отлепи очи от земята и погледна нагоре към бледото небе. Острите ели обграждаха езерото като вдигнати копия. Непременно ще установим какво е хапчето, обеща си той. Ще разберем какво точно се е случило.