Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 14

— Остани на място — подвикна той тихо към Скаре.

Партньорът му се подчини. Сейер отиде съвсем близо до водата и стъпи върху камък, за да погледне жената отпред. Не искаше да докосва нищо. Очите й бяха леко хлътнали, полуотворени и вторачени някъде в езерото. Очната ципа, изгубила вече блясъка си, се бе набръчкала. Зениците изглеждаха големи, но не съвсем кръгли. Устата зееше, покрита с жълтеникава пяна, достигаща и до носа. Сякаш беше повърнала. Лицето й се намираше на сантиметри от водата. Сейер долепи два пръста до сънната й артерия. Кожата, макар и изгубила еластичността си, на допир не се оказа толкова студена, колкото очакваше той.

— Мъртва е — установи той.

Забеляза червеникавовиолетови петна по ушите и шията й. Кожата на краката й беше настръхнала, но непокътната. Върна се по същия път. Скаре чакаше леко отпуснат, с ръце в джобовете. Страхуваше се да не сбърка.

— Под якето е чисто гола. Няма видими наранявания. Към осемнайсет-двайсетгодишна.

Сейер повика линейка, съдебни патолози, фотограф и криминалисти. Обясни им как да стигнат дотам: по пътя от задната страна на Възвишението, защото оттам имаше начин да се мине с кола. Предупреди ги да спрат на известно разстояние от местопроизшествието, за да не унищожат евентуални следи от автомобил. Огледа се къде да седне и си избра най-плоския камък. Скаре се отпусна до него. Втренчиха се безмълвно в белите й крака и в русата й коса — гладка, средно дълга. Тя лежеше настрани, почти в ембрионална поза. Ръцете й — прибрани към гърдите, а краката — свити в коленете. Якето, метнато небрежно върху горната половина на тялото й, стигаше до бедрата. Само якето беше чисто и сухо. Останалата част от дрехите й, събрани на купчина зад гърба й, бяха мокри и мръсни: дънки с колан, риза на сини и бели карета, сутиен, тъмносин колежански пуловер; маратонки „Рийбок“.

— Какво е това над устата й? — промърмори Скаре.

— Пяна.

— Ясно, но откъде се е взела?

— Надявам се да разберем по-късно. Като че ли си е легнала да спи и е обърнала гръб на целия свят.

— Никой не се съблича гол, преди да се самоубие.

Сейер замълча. Отново погледна трупа, бялото тяло до черното езеро, обградено от тъмни ели. Нищо от тази сцена не напомняше за насилствена смърт, по-скоро внушаваше спокойствие. Зачакаха.

От гората се появиха шестима души. Глъчката утихна с няколко тихи покашляния, когато зърнаха двамата мъже до водата. След секунда забелязаха и мъртвата жена. Сейер се изправи и им махна с ръка.

— Вървете настрани! — извика той.

Съобразиха се със съвета му. Всички познаваха мъжа с побелялата коса. Един от дошлите измери терена с опитно око, пристъпи от крак на крак върху твърдата почва и промърмори нещо за недостатъчното количество валежи. Фотографът тръгна пръв. Не се суети много-много около мъртвата, а погледна към небето, за да провери под какъв ъгъл пада светлината.