Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 146

— Грешите!

Гласът на Юнас прозвуча като немощно писукане. Очите му бяха зачервени заради няколко спукани кръвоносни съда в тях.

— Вината ви ще бъде преценена от други хора, не от мен.

Юнас започна да рови в джоба на ризата си. Трепереше толкова силно, че приличаше на старец. Най-сетне ръката му се показа. Държеше плоска метална кутийка.

— Устата ми е много суха — промърмори той.

Сейер погледна в кутийката.

— Нямало е нужда да я убивате.

— За какво говорите? — немощно попита Юнас.

Обърна кутийката с дъното нагоре и изсипа в ръката си бяло драже за гърло.

— Било е излишно да убивате Ани. Тя щеше да умре от естествена смърт, ако бяхте изчакали малко.

— Шегувате ли се?

— Не — тъжно отвърна Сейер. — Не бих си позволил да се шегувам с чернодробен рак.

— Грешите, не познавам по-здрав човек от Ани. Тя остана до водата, когато станах и си тръгнах. Последно чух плясването на хвърлен от нея камък във водата. Първия път не посмях да призная, че я заведох чак до езерото. Това е истината! Тя не пожела да я сваля с колата, искала да върви пеш. Не разбирате ли, някой се е появил, докато тя е била до езерото! Младо момиче, само̀ в гората. На Възвишението гъмжи от туристи. Някога хрумвало ли ви е, че може да грешите?

— Случвало се е, макар и рядко. Битката е изгубена, нали ви е ясно. Намерихме Халвур.

Лицето на Юнас се изкриви в гримаса, сякаш някой го прободе с игла в ухото.

— Гадно, нали?

* * *

Сейер седеше неподвижно с ръце в скута си. Улови се, че върти халката си. Нямаше какво да прави, а и цареше тишина. В малката стая се спускаше почти пълен мрак. От време на време Сейер вдигаше очи да погледне обезобразеното лице на Халвур, което лекарите бяха измили и почистили, но въпреки това бе неузнаваемо. Устата му зееше полуотворена. Няколко зъба бяха счупени, а старият белег в ъгълчето на устата му вече не се виждаше. Лицето му се бе разпукало като зрял плод. Но челото му беше непокътнато. Сестрата бе пригладила косата му назад, та да се вижда гладката му кожа — индикация, макар и слаба, колко хубав младеж е той по принцип. Сейер наведе глава и предпазливо сложи ръце върху чаршафа. Лампата от нощното шкафче ги освети с конусовидния си лъч. Сейер долавяше само собственото си дишане и далечното бръмчене на асансьор. Внезапно движение под ръцете му го стресна. Халвур отвори едното си око и го погледна. Другото беше покрито с буца, подобна на медуза и със структура на желе, а вътре плаваха лепенки. Халвур искаше да му каже нещо. Сейер сложи пръст над устните си и поклати отрицателно глава.

— Радвам се да ти видя физиономията, но трябва да мълчиш. Иначе шевовете ще се спукат.

— Бвагодавя — неясно промърмори Халвур.

Гледаха се продължително. Сейер кимна няколко пъти, а Халвур мигаше ли, мигаше със зеленото си око.

— Дискетата, която намерихме у Юнас, точно копие ли е на дневника на Ани? — попита Сейер.

— Мм.

— Нищо не си трил, нали?

Халвур поклати глава.

— Не си променял нищо, нито си коригирал текста?