Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 252

— Колко време кървя Деси, преди умре?

— Време е да си лягаме — отсече тя. — Можем да поговорим утре, ако искаш. В момента се нуждаем от сън. Заедно. Според мен е важно. За финал. Всъщност точно обратното на финал.

— Ейми, ще остана тази вечер, защото не ми се занимава с всички въпроси на медиите, ако не остана. Но ще спя долу.

— Ник, все още мога да ти причиня много лоши неща, не забравяй.

— Ха! По-лоши, отколкото вече ми причини?

По лицето й се изписа изненада.

— О, определено.

— Наистина се съмнявам, Ейми.

Запътих се към вратата.

— Опит за убийство — обади се тя.

Спрях.

— Такъв беше първоначалният ми план — да бъда горката болна съпруга, която получава чести кризи, внезапни пристъпи на болест, а после се оказва, че коктейлите, които съпругът й приготвя…

— Като в дневника.

— Обаче реших, че опит за убийство не стига. Трябваше да е нещо по-голямо. Въпреки това не можех да си избия от главата мисълта за отравянето. Харесваше ми идеята да се постараеш за убийството. Първо да опиташ по страхливия начин. Затова се заех и доведох нещата докрай.

— И очакваш да ти повярвам?

— Толкова често повръщах, шокиращо. Една невинна и уплашена съпруга би запазила малко от повърнатото за всеки случай. Човек не може да я вини, че е малко параноична — усмихна се доволно Ейми. — Винаги имам резервен план за резервния план.

— Наистина си се тровила.

— Ник, моля те, шокиран ли си? Аз се убих!

— Трябва да пийна — заявих и излязох, преди да успее да каже нещо.

Налях си скоч и седнах на дивана в дневната. Зад завесите прожекторите на камерите все още осветяваха двора. Скоро щеше да съмне. Развиделяването ми се струваше потискащо — нова сутрин, после още една…

Танър вдигна след първото позвъняване.

— Тя го е убила. Убила е Деси, защото в основни линии… я е дразнел, опитвал да й се налага и тя осъзнала, че може да го убие и така да се върне към стария си живот, като го обвини за всичко. Тя го е убила, Танър, току-що ми разказа. Призна си.

— Надали си успял да… запишеш нещо по някакъв начин? С мобилен телефон или…

— Бяхме голи под душа и тя шептеше.

— Дори не искам да питам — каза той. — Вие двамата сте най-големите откачалки, които познавам, а аз съм специалист по откачалките.

— Какво става с полицията?

Той въздъхна.

— Успяла е да заблуди всички. Историята й е налудничава, но не по-налудничава от нашата. Ейми се възползва от най-благонадеждната максима на социопата.

— Коя е тя?

— Колкото по-голяма е лъжата, толкова е по-достоверна.

— Стига, Танър, трябва да има нещо.

Отидох до стълбите, за да се уверя, че Ейми не е наблизо. Шепнехме, но все пак. Трябваше да внимавам.

— Засега трябва да се придържаме към правилата, Ник, понеже те е поставила в много лоша позиция: твърди, че всичко в дневника е истина. Че вещите в бараката са твои. Че ти си ги купил с кредитните карти и още се срамуваш да го признаеш. Погледни го така — тя е едно глезено богато момиче, откъде ще знае как да се сдобие с тайни кредитни карти на името на съпруга си? И, мили боже, онази порнография!

— Каза ми, че не е имало бебе, че е използвала урината на Ноел Хоторн.