Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 250

Беше посвоему романтично. Катастрофално романтично.

— Не можем просто да продължим, откъдето спряхме, Ейми.

— Не, не оттам. Сега сме тук. Сега ме обичаш и повече никога няма да сбъркаш.

— Ти си луда, наистина си луда, ако смяташ, че ще остана. Ти си убила човек — заявих. Обърнах й гръб и си я представих с нож в ръка и със стиснати устни, понеже не й се подчинявам. Да, човек винаги трябва да е с лице към съпругата ми.

— За да избягам от него.

— Убила си Деси, понеже си съчинила нова история, за да се върнеш и отново да станеш любимата Ейми, без да поемаш вината за стореното. Не схващаш ли иронията, Ейми? Нали винаги си мразела това у мен — че не се изправям пред последиците от действията си? Е, сега последиците ме връхлетяха здравата. Ами ти? Ти си убила човек, който, допускам, те е обичал и ти е помагал, а сега искаш да заема мястото му, да те обичам и да ти помагам… Не мога. Не мога да го направя. Няма да го направя.

— Ник, мисля, че информацията ти не е вярна — каза тя. — Не се учудвам при толкова слухове, които са плъзнали. Но вече трябва да забравим всичко, ако искаме да вървим напред. А ние ще вървим напред. Цяла Америка иска да продължим напред. В момента светът се нуждае от тази история. От нас. Деси е злосторникът. Никой не иска злосторниците. Искат хора като теб, Ник. Единственият начин отново да бъдеш обичан е да останеш с мен. Единственият начин.

— Разкажи ми какво се случи, Ейми. Деси от самото начало ли ти помагаше?

Това я вбеси: не се нуждаеше от помощта на никой мъж, макар да беше ясно, че се нуждае от помощ.

— Не, разбира се — сряза ме тя.

— Кажи ми. Какво толкова, разкажи ми всичко, понеже двамата с теб не можем да продължим с тази съчинена история. Ще се боря с теб за всичко. Знам, че си обмислила всяка подробност. Не се опитвам да те подведа, полицията може да го направи — изморих се да те надхитрявам, не го мога. Просто искам да разбера какво се случи. Бях на крачка от смъртната присъда, Ейми. Ти се върна и ме спаси и аз съм ти благодарен — чуваш ли ме? Благодаря ти, да не кажеш после, че не съм го казал. Но трябва да знам. Знаеш го.

— Съблечи се — нареди ми тя.

* * *

Искаше да се увери, че не нося подслушвател. Съблякох се пред нея, свалих всичко, после тя плъзна ръка по гърдите и по брадичката ми, по гърба ми. Опипа задника ми, пъхна ръка между краката ми, обхвана тестисите ми и стисна отпуснатия ми член, задържа го в ръка, за да види дали няма да се случи нещо. Нищо не стана.

— Чист си — установи. Беше опит за шега, за остроумие, реплика от филм, на която и двамата бихме се засмели. Не отговорих и тя продължи: — Винаги ми е харесвало да те гледам гол. Правеше ме щастлива.

— Нищо не те прави щастлива. Вече може ли да се облека?

— Не искам да се тревожа за скрити жици в подгъва или в маншетите. Освен това трябва да отидем в банята и да пуснем водата. В случай че си сложил подслушватели в къщата.