Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 254

— Само защото престана да се стараеш — казвам му. — Беше съвършен отначало, а после престана да се стараеш. Защо го направи?

— Престанах да те обичам.

— Защо?

— И ти престана да ме обичаш. Ние сме откачена, отровна и извратена лента на Мьобиус, Ейми. Не бяхме себе си, когато се влюбихме, а после — изненада! — оказахме се отрова. Допълваме се по най-грозния и най-противен начин. Ти всъщност не обичаш мен, Ейми. Дори не ме харесваш. Разведи се с мен. Разведи се с мен и нека да се опитаме да бъдем щастливи.

— Няма да се разведа с теб, Ник. Няма. И се кълна, че ако се опиташ да ме напуснеш, ще посветя живота си на това да направя твоя живот ужасен. Знаеш, че съм способна на това.

Той закрачи като животно в клетка.

— Помисли си колко сме вредни един за друг, Ейми. Двете най-нещастни човешки същества на света, които не могат да се откопчат едно от друго. Змия, която яде опашката си. Ще се разведа с теб, ако ти не се разведеш с мен.

— Нима?

— Ще се разведа с теб. Но всъщност ти трябва да се разведеш с мен. Защото вече знам какво си мислиш, Ейми: че историята не е хубава. Невероятната Ейми най-накрая убива своя обезумял насилнически похитител и се връща у дома… за скучен старомоден развод. Не го намираш за победоносно.

То не е победоносно.

— Погледни на нещата така обаче. Историята ти не е някаква сълзлива история за оцеляване от около 1994 година. Ти си силна, жизнена и независима жена, Ейми. Убила си похитителя си… и после си продължила да разчистваш край себе си. Освободила си се от идиотския си съпруг. Жените ще те приветстват. Не си уплашено момиченце. Ти си силна и безмилостна жена. Помисли си. Знаеш, че съм прав — епохата на прошката отмина. Това вече е старомодно. Помисли си за всички жени — съпругите на политиците, актрисите — за всяка жена в общественото внимание, която е била измамена. Не го търпят дълго. — Няма да остана до него, ще се разведа с копелето.

Залива ме омраза към него, задето продължаваше да се опитва да се измъкне от брака ни, макар да му казах вече три пъти, че не може. Още си въобразява, че има власт.

— И ако не се разведа с теб, ти ще се разведеш с мен, така ли? — питам го.

— Не искам да съм женен за жена като теб. Искам да се оженя за нормален човек.

Гадно лайно.

— Разбирам. Искаш отново да станеш предишния скапаняк и мухльо. Искаш просто да се махнеш? Не! Няма да бъдеш скучният тип от Средния запад, който се чифтосва със скучната и безлична съседка. Това вече го опита, забрави ли, скъпи? Дори да искаш, не можеш да го направиш сега. Всички ще те знаят като неверника, изоставил своята отвлечена и изнасилена съпруга. Да не мислиш, че някоя свястна жена ще те погледне? Ще ти обръщат внимание само някакви…

— Откачалки? Смахнати кучки? — сочи той към мен, разсича въздуха.

— Не ме наричай така.

— Смахната кучка?

Много е лесно да ме отпише така. Много би му се искало да може да ме отреже толкова лесно.

— Има си причина за всяко нещо, което правя, Ник — казвам. — Всяко мое действие изисква планировка, прецизност и дисциплина.