Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 251

— Много филми си гледала.

— Ха! Не съм допускала, че ще го кажеш.

Застанахме във ваната и пуснахме душа. Водата опръска голия ми гръб и намокри предницата на ризата на Ейми. Тя се съблече — ликуващ стриптийз — и хвърли дрехите си върху стената на душкабината усмихната и весела, каквато беше, когато се запознахме — готова съм на всичко! — после се извърна към мен и аз зачаках да заметне коса край раменете си, както правеше, когато флиртуваше с мен, но косата й беше прекалено къса.

— Сега сме квит — каза. — Не беше учтиво само аз да съм с дрехи.

— Мисля, че етикетът отдавна не важи за нас, Ейми.

Гледай я в очите, не я докосвай, не й позволявай да те докосва.

Тя пристъпи към мен, положи длан върху гърдите ми и остави водата да се стича между нейните гърди. Близна капчица от душа от горната си устна и се усмихна. Мразеше пръските на душа. Не обичаше да си мокри лицето, не й харесваше как водата обстрелва плътта й. Знаех го, понеже бях женен за нея, много пъти я опипвах и я тормозех под душа, но тя винаги отказваше. (Знам, че изглежда секси, Ник, но всъщност не е, правят го само по филмите.) Сега тя правеше точно обратното, преструваше се, като че не я познавах. Отдръпнах се.

— Разкажи ми всичко, Ейми. Но най-напред — имаше ли изобщо бебе?

* * *

Бебето беше лъжа. За мен това беше най-отчайващата подробност. Съпругата ми беше плашеща и отблъскваща като убийца, но най-непоносима беше лъжата с бебето. Бебето беше лъжа, страхът й от кръвта беше лъжа — през последната година почти всичко, свързано с жена ми, беше лъжа.

— Как натопи Деси? — попитах.

— Намерих някаква връв в мазето му. С касапския нож я разрязах на четири.

— Оставил ти е нож?

— Бяхме приятели. Забравяш.

Имаше право. Мислех за историята, която беше разказала на полицията — че Деси я е държал като пленница. Наистина бях забравил. Тя умееше да разказва.

— Когато Деси го нямаше, затягах връзките около глезените и китките си, за да оставят белези. — Показа ми отвратителните белези по китките си, като гривни. — Всеки ден пъхах в тялото си гърлото на винена бутилка, за да може вагината ми да изглежда… както трябва. За жертва на насилие. После вчера най-накрая му позволих да правим секс, за да има в тялото ми негова сперма, и накрая сложих сънотворни в мартинито му.

— Оставил ти е сънотворно?

Тя въздъхна — не следях нишката.

— Да, да, бяхте приятели.

— После… — Показа с жест как е прерязала югуларната му вена.

— Лесна работа, а?

— Трябва само да решиш да го направиш и после го правиш — обясни ми тя. — Дисциплина. Изпълняваш решението. Така е и с всичко останало. Никога не си го разбирал.

Усещах, че настроението й се разваля — не й се възхищавах достатъчно.

— Разкажи ми още — настоях. — Разкажи ми за деня, когато замина.

* * *

След час водата изстина и Ейми сложи край на разговора.

— Трябва да признаеш, че е направо блестящо — каза.

Аз само се взирах в нея.

— Е, би трябвало поне малко да се възхищаваш — настоя тя.