Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 253

— Защо не каза — това е голямо! Ще натиснем Ноел Хоторн.

— Ноел не е знаела.

Чух дълбока въздишка от другата страна. Той дори не си направи труда да попита как.

— Е, ще продължим да мислим и ще продължим да търсим — каза. — Все нещо ще изникне.

— Не мога да остана в тази къща с това чудо. Сега ме заплашва с…

— Опит за убийство… антифризът. Да, чух, че и това изведнъж изникна.

— Не могат да ме арестуват за това, нали? Тя твърди, че още пази някъде повръщаното. Улики. Но могат ли наистина…

— Хайде засега да не пресилваме нещата, Ник, а? Просто се дръж добре. Ужасно ми е неприятно да ти го кажа, наистина ужасно, но това е най-добрият правен съвет, който мога да ти дам — дръж се добре.

— Да се държа добре ли? Това ли ме съветваш? Звездният ми адвокат — дръж се добре. Майната ти.

Затворих вбесен.

Ще я убия, казах си. Ще убия проклетата кучка.

Потопих се в мрачното мечтание, на което се отдавах през последните няколко години, когато Ейми ме караше да се чувствам крайно незначителен: мечтаех да я цапардосам с чук, да й строша главата, докато престане да говори, докато престане да ме обстрелва с онези думи: посредствен, скучен, незадоволителен, невзрачен. В основни линии — нищожество. Мислено размахвах ли, размахвах чука, докато тя не заприличаше на счупена играчка и най-накрая не млъкнеше. Но после това не се оказваше достатъчно, затова я съживявах и отново започвах да я убивам: стисках шията й с пръсти — тя открай време държеше на интимността — и стисках, стисках, докато пулсът й…

— Ник?

Обърнах се — Ейми стоеше на най-долното стъпало по нощница, наклонила глава на една страна.

— Дръж се добре, Ник.

Ейми Елиът Дън

Нощта на завръщането

Той се обръща и се стряска, като ме вижда да стоя там. Изглежда уплашен. Това е полезно. Понеже аз няма да го пусна. Той може и да си мисли, че лъже, когато е говорил всички онези хубави неща, за да ме подмами у дома, но аз знам, че не е така. Знам, че Ник не умее да лъже така. Знам, че тогава е говорил истината. Защото не може да си бил толкова влюбен, колкото бяхме ние, и това чувство да не нахлуе до мозъка на костите ти. Любов като нашата може да изпадне в ремисия, но винаги чака да се завърне. Като най-приятния рак на света.

Не ви се вярва? Какво ще кажете за това, че той излъга. Нищо от онова, което каза, не беше истина. Майната му тогава, справи се прекрасно, понеже аз го искам точно такъв. Този мъж, на когото се преструваше — жените обожават такива мъже. Аз обожавам. Такъв искам да е съпругът ми. В това се бях прицелила. Това заслужавам.

Така че той може да избира дали да ме обича истински като някога, или да го заставя да се подчини и да го превърна в мъжа, за когото се ожених. До гуша ми дойде да се разправям с глупостите му.

— Дръж се добре — казвам.

Има вид на дете, на ядосано дете. Дори свива юмруци.

— Не, Ейми.

— Мога да те съсипя, Ник.

— Вече ме съсипа, Ейми. — Виждам как гневът го завладява, как потреперва. — Защо изобщо искаш да си с мен, за бога? Аз съм досаден, невзрачен, безинтересен. Не съм ти равен. Непрекъснато ми го повтаряш през последните години.