Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 247

Шейсет секунди са достатъчно време, за да разбереш, че умираш. Представях си Деси как посяга към Ейми, как стисва с ръка шията си, как усеща собствената си кръв да струи между пръстите с всеки удар на сърцето, как се плаши все повече и повече, а пулсирането се ускорява… и после се забавя и той осъзнава, че забавянето е още по-лошо. И през цялото време Ейми стои достатъчно далече, наблюдава го с осъдителния си и презрителен поглед на ученичка по биология пред окървавен зародиш на прасе. Все още с ножа в ръка.

— Накълцала го с огромен касапски нож — нареждаше хлапето. — Онзи тип си седял до нея в леглото, режел й парченца месо и я хранел. — Това май го отвращаваше повече от намушкването. — Един ден ножът паднал от чинията и той изобщо не забелязал…

— Как ще използва ножа, ако вече е била вързана? — попитах.

Хлапето ме погледна, все едно съм се пошегувал мръснишки с майка му.

— Не знам, господин Дън, сигурен съм, че в момента уточняват подробностите. Важното е, че жена ви е в безопасност.

Ура. Хлапето ми открадна репликата.

Забелязах Ранд и Мерибет през отворената врата на стаята, където бяхме дали първата си пресконференция преди шест седмици. Бяха се облегнали един на друг, както винаги, Ранд целуваше темето на Мерибет, а тя се гушеше в него. Обзе ме толкова силно възмущение, че едва не ги замерих с нещо. Вие двамата обожаващи се задници сте създали онова чудовище в другия край на коридора и сте го пуснали на воля в света: радвайте се, съвършеното чудовище! А някой да ги наказва за стореното? Не, никой не поставя под съмнение техните личности, те не са изпитали нищо друго освен прилив на обич и на подкрепа, сега и Ейми ще им бъде върната и всички ще я обичат още повече.

Преди жена ми беше ненаситен социопат. А какво щеше да стане сега?

Пристъпвай предпазливо, Ник, пристъпвай много предпазливо.

Ранд ме забеляза и ми махна да отида при тях, където ме накара да се здрависам с неколцина специални репортери, на които беше обещана аудиенция. Мерибет се държеше хладно: за нея все още бях мъжът, изневерил на дъщеря й. Кимна ми кратко и се извърна.

Ранд се приведе към мен и аз усетих ментовия дъх на дъвката му:

— Казвам ти, Ник, за нас е такова облекчение, че тя се върна. Дължим ти извинение, огромно извинение. Ще оставим Ейми да реши какво да направи с брака ви, но аз искам поне да ти се извиня, че стигнахме толкова далече. Трябва да разбереш…

— Да, всичко разбирам.

И преди Ранд да продължи да се извинява, Танър и Бетси пристигнаха заедно като от корица на „Вог“ — изгладени панталони, светли ризи и лъскави златни часовници и пръстени. Танър се наведе към ухото ми и прошепна: „Нека да видя къде се намираме“, после влетя Го, следвана от младото полицайче. Очите й бяха притеснени, въпросите също: „Какво означава това? Какво се е случило с Деси? Тя просто цъфна пред вратата? Какво означава това? Добре ли си? Сега какво?“.