Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 245

В.: В дневника пише за един нощен запой, където, изглежда, показвате всички симптоми на отравяне с антифриз — като по учебник е.

О.: (Продължително мълчание.) Е, това е странно. Не знам какво искате да кажа по въпроса.

В.: Добре, да се върнем на търсенето на съкровището. Вие ли скрихте куклите Пънч и Джуди в бараката?

О.: Да.

В.: Голяма част от уликите ни са свързани с дълговете на Ник, със скъпи покупки с кредитни карти и всички открити вещи в бараката. Какво си помислихте, когато отворихте вратата и видяхте всички онези предмети?

О.: Ами това е имотът на Го, а двете с нея не сме много близки, така че просто реших да не си вра носа в чуждите работи. Всъщност не разгледах какво има там. Помня, че си помислих, че вероятно това са част от нещата й от Ню Йорк. А когато чух по новините — Деси ме караше да гледам всичко — че покупките отговарят на кредитните карти на Ник, а аз… знаех, че Ник има проблеми с парите, обичаше да харчи. Мисля, че просто му е било неудобно. Импулсивни покупки, които не е можел да върне, затова ги е скрил от мен, докато не продаде вещите онлайн.

В.: Куклите Пънч и Джуди са доста зловещ подарък за годишнина от сватба, не мислите ли?

О.: Знам, знам! Вече знам. Не помнех цялата история на Пънч и Джуди. Виждах в тях само съпруг, съпруга и бебе, освен това бяха дървени, а аз бях бременна. Потърсих в интернет и попаднах на репликата на Пънч: „Така се прави!“. И реших, че е сладко — не знаех какво означава.

В.: Значи Деси ви е вързал? А как ви отнесе до колата?

О.: Вкара колата в гаража, затвори вратата, замъкна ме вътре, хвърли ме в багажника, запуши ми устата и после потегли.

В.: И вие продължавахте да не викате?

О.: Съжалявам, съжалявам, страхливка съм. Абсолютна страхливка. Ако знаех, че ще ме изнасилва всяка нощ през следващия месец, а после ще се пъхва в леглото до мен с мартини и хапче за сън, за да не го буди хлипането ми, че полицията ще го разпита, но пак няма да се досети и ще бездейства, може би щях да крещя. Да, сигурно щях. Абсолютно сте прави.

В.: Не, не, постъпили сте правилно. Може ли да донесете салфетки на госпожа Дън? И къде е кафето… Благодаря. Добре, къде отидохте после, Ейми?