Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 244

В.: Добре, добре, Ейми, извинете, не исках да прозвучи, все едно ви обвинявам, просто трябва да схванем цялата картинка, за да приключим с разследването и да продължите живота си. Искате ли още вода, кафе или нещо друго?

О.: Нещо топло ще ми дойде добре. Студено ми е.

В: Няма проблем. Ще й донесете ли кафе? Какво стана после?

О.: Мисля, че първоначалният му план е бил да ме усмири и после да ме отвлече, като направи така, че да изглежда сякаш съм избягала, понеже щом се свестих, той току-що бе избърсал кръвта в кухнята и беше изправил масичката с античните орнаменти, която бе паднала, докато тичах към кухнята. Дръжката на куклата също я нямаше — сигурно я е хвърлил в реката. Ножът вероятно също е някъде там. Само че времето го притискаше и според мен се е случило следното: видял е неразборията в дневната, зачудил се е колко ли време ще му трябва да я оправи, затова е решил да зареже всичко така. Да личи, че там се е случило нещо лошо. Отворил е входната врата и е съборил няколко неща в дневната. Катурнал е отоманката. Затова местопрестъплението е изглеждало странно — наполовина е истина, наполовина е инсценирано.

В.: Опитвал се е да натопи Ник, така ли?

О.: Не конкретно Ник, не мисля. Според мен тогава изобщо не му е пукало — просто е решил, че ще му е по-лесно да се възползва от обстановката, отколкото да отделя време да оправи всичко. Аз се съпротивлявах по-ожесточено, отколкото е очаквал. Дадох доста сериозен отпор.

В.: Не се съмнявам. Деси не е оставил никакви отпечатъци…

О.: Носеше гумени ръкавици. Отначало не забелязах, понеже винаги криеше ръцете си в джобовете.

В.: Значи Деси е оставил уличаващи следи на всички основни спирки от търсенето на съкровища: в кабинета на Ник, в Ханибал, в къщата на баща му, в бараката на Го?

О.: Не разбирам какво имате предвид.

В.: В кабинета на Ник имаше бикини — не вашият размер.

О.: Сигурно са на момичето, с което той… излизаше.

В.: И нейни не са.

О.: Не мога да ви помогна с това. Може да не се е виждал само с едно момиче.

В.: Намерихме дневника ви в къщата на баща му. Частично изгорен във фурната.

О.: Прочетохте ли дневника? Ужасен е. Сигурна съм, че Ник е искал да се отърве от него — не го виня, след като толкова бързо сте заподозрели него.

В.: Защо ще ходи в къщата на баща си, за да го изгори?

О.: Не би могъл да го направи у дома, понеже е местопрестъпление, кой знае кога ще се върнете и ще намерите нещо в пепелта. В къщата на баща си той контролира нещата и е донякъде скрит. Всъщност Ник често ходеше там. За да остава сам. Обича да остава сам. Сигурна съм, че за него това не е странно. Всъщност смятам, че е умен ход, като се има предвид, че вие, както казах, на практика сте го взели на мушка.

В.: Дневникът е много, много тревожен. В него има обвинения в насилие, там са страховете ви, че Ник не иска бебето, че Ник иска да ви убие.

О.: Наистина ми се иска този дневник да беше изгорял. (Пауза.) Ще бъде откровена: в дневника са описани сблъсъците между мен и Ник през последните години. Там не е нарисувана най-хубавата картина на брака ни, нито най-хубавият портрет на Ник, но признавам, че съм писала в дневника само когато съм била изключително щастлива, или изключително нещастна и съм търсела отдушник… А в такива случаи ставам твърде драматична и започвам да си съчинявам разни неща. Голяма част от написаното е грозната истина — той наистина ме блъсна веднъж и не искаше бебето… и имаше проблеми с парите. Но да се страхувам от него? Да, не ми е лесно да го призная, но тук малко преигравам. Според мен проблемът се дължи на факта, че няколко пъти съм била преследвана — този проблем ме съпътства цял живот, все някой се вманиачава по мен — затова ставам малко параноична. Оказа се, че страховете ми са основателни — просто е трябвало да бъдат насочени към Деси, а не към горкия ми съпруг.