Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 243

О.: Около десет сутринта. Малко след десет, понеже помня, че чух семейство Тевърър да отиват към колата си за църква.

В.: Какво се случи, когато отворихте вратата?

О.: Веднага усетих, че нещо не е наред. Първо, Деси цял живот ми пишеше писма. Обаче с годините манията му като че ли отслабна. Изглежда започна да се възприема само като стар приятел и понеже полицията не беше в състояние да предприеме нищо по въпроса, аз се примирих. Не съм имала усещането, че действително иска да ми навреди, макар наистина да не ми беше приятно да съм чак толкова близо до него. Географски. Мисля, че в крайна сметка това го е подтикнало. Мисълта, че съм толкова близо. Влезе в къщата ми… беше потен и малко нервен, но изглеждаше решителен. Тъкмо бях опаковала горе подаръка за Ник с първата следа и се канех да си изгладя роклята. Изпуснах роклята на пода, после забелязах дървената дръжка на куклата Джуди под покривката на леглото — а вече бях скрила подаръците. Грабнах я, държах и ножица, която трябваше да върна долу, и така отворих вратата.

В.: Много добра памет.

О.: Благодаря.

В.: Значи държахте ножица и дръжката на Джуди, когато слязохте долу. Защо и двете?

О.: Кой знае? Не разсъждавах, просто отидох да отворя вратата. Аз… по някаква причини си помислих, че може да са цветя, а не исках доставчикът да си тръгне, понеже у дома няма кой да подпише, че ги е получил.

В.: Какво стана после?

О.: Деси закрачи из къщата зачервен и не на себе си, и каза: „Какво ще правиш на годишнината си?“. Това ме уплаши — че знае датата на годишнината ми, че изглежда ядосан по този повод, а после тревогата му изригна, той ме стисна за китките, изви ръцете ми зад гъба, ножицата изхвръкна и аз се опитах да се вкопча в първото нещо пред погледа си.

В.: После?

О.: Ритнах го и се измъкнах за секунда, изтичах в кухнята, сборичкахме се и той ме удари веднъж с дървената дръжка на Джуди, аз политнах и той ме удари още два-три пъти. Помня, че за секунда нищо не виждах, всичко ми беше размазано, главата ми пулсираше и се помъчих да взема дръжката, но той прободе ръката ми с джобното ножче, което носеше. Още имам белег, нали виждате?

В.: Да, беше отбелязано по време на медицинския преглед. Имате късмет, че раната е само повърхностна.

О.: Не я усещам повърхностна, повярвайте ми.

В.: Значи той ви намушка. Ъгълът е…

О.: Не съм сигурна под какъв ъгъл се намирах, нито дали го направи нарочно, нито дали случайно не съм се натъкнала на острието — изгубих равновесие. Помня, че дървената дръжка падна на пода и аз погледнах надолу и видях кръвта от прободната рана да се стича на локва край пръчката… Струва ми се, че тогава съм припаднала.

В.: Имате късмет, че не са останали трайни контузии на местата, където ви е ударил.

О.: Мисля, че не нарани кожата. Но наистина ме зашемети.

В.: Къде бяхте, когато се свестихте?

О.: Свестих се с вързани ръце и крака в дневната у дома.

В.: Изпищяхте ли, опитахте ли да привлечете вниманието на съседите?

О.: Бях уплашена до смърт. Буквално до смърт. Не ме ли чухте? Мъж, който ме преследваше маниакално от десетилетия, ме преби, прониза ме с нож, върза ме. Мъж, който преди време опита да се самоубие в спалнята ми в общежитието.