Читать «Нашите предци» онлайн - страница 67

Козимо попиваше тези неща и все повече се убеждаваше, че всички подробности отговарят и се подреждат в един познат нему образ. Накрая се реши да попита:

— Ама в коя вила живее тази Синфороза?

— Че как тъй? Да не искаш да кажеш, че не я познаваш? Та вие сте съседи! Синфороза от вилата на Ондарива!

И без това потвърждение Козимо беше сигурен, че приятелката на скитниците беше Виола, момичето на люлката. Дори подозирам, че причината да тръгне да търси бандата бяха нейните думи, че познавала всички крадци на плодове в околността. Но от този миг смътното безпокойство, което го вълнуваше, стана по-остро. Искаше му се още сега да поведе бандата, за да оплячкосат редките растения във вилата на Ондарива, или пък да се постави в услуга на Виола против крадците, дори му се щеше да ги подтикне отначало да й досаждат, за да може после да я защити, или пък да прояви геройство, което по околен път да стигне до нейните уши. Междувременно, докато разсъждаваше така, следваше бандата все по-вяло. Когато хлапаците слезеха от дърветата, Козимо оставаше сам и було на меланхолия се спускаше на лицето му, както облаците засенчват слънцето.

После скачаше внезапно и пъргаво се изкачваше на клоните. Преброждаше овощни и зеленчукови градини, тананикаше през зъби кой знае какво. Това бе нервно тананикане, почти нямо, а очите му бяха вперени напред, сякаш не виждаше нищо и пазеше равновесие по инстинкт, също като котките.

Така унесен го видяхме няколко пъти да минава по клоните на нашата градина.

— Там е! Там е! — избухвахме веднага във викове, защото, каквото и да правехме, все още беше в мислите ни, та пресмятахме часовете и дните, които той вече бе прекарал по дърветата. Баща ни казваше:

— Луд е! Обладан е от дявола! — И се нахвърляше на абат Фошлафльор. — Трябва да се направят заклинания! Какво чакате, на вас казвам, какво седите там със скръстени ръце? Демонът се е вселил в тялото на сина ми! Разбирате ли, sacré nom de Dieu!

Абатът внезапно се сепваше, думата „демон“ сякаш отключваше в ума му определена поредица от разсъждения и той започваше извънредно сложна богословска реч на тема как да се познава с точност присъствието на демона, като не ставаше ясно дали възразява на баща ми, или просто се намира на приказки. Казано накратко, не се произнасяше по въпроса дали между демона и брат ми бе възможно да има връзка, или това трябваше да се изключи априори.

Баронът изгубваше търпение, абатът се оплиташе, а аз много скоро се отегчавах. От своя страна у майка ни състоянието на майчина тревога, всепроникващото чувство, което доминираше над всичко, се изля, както и всяко друго чувство у нея, в практически решения и издирване на подходящи пособия. Точно тъй и трябва да приключват всички безпокойства на един генерал. Тя измъкна отнякъде боен далекоглед, дълъг и с триножник. Приближаваше око до него и тъй прекарваше часове на терасата, като нагласяваше непрекъснато лещите, за да държи на фокус момчето сред листака дори когато ние бихме се заклели, че е вън от нашия обсег.