Читать «Нашите предци» онлайн - страница 184

Изведнъж спря. От храстите на възвишението бе изскочил един момък и го гледаше. Той бе въоръжен с меч, гърдите му бяха пристегнати с лека броня.

— О, рицарю — извика момъкът, — не исках да ви прекъсвам! За битката ли се готвите? Нали призори ще има сражение? Разрешавате ли да правя упражнения с вас? — И след като помълча малко, добави: — Пристигнах в лагера вчера… Това ще бъде първото ми сражение… Тук всичко е толкова различно от това, което очаквах…

Аджилулфо стоеше, извърнат настрани, с прибран към гърдите меч, с кръстосани ръце, целият скрит зад щита.

— Разпорежданията на командването за евентуално въоръжено стълкновение се съобщават на офицерите и войската едни час преди започването на бойните действия — рече той.

Момъкът остана малко смутен, сякаш бе възпрян в своя порив, но след като преодоля лекото запъване, отново подхвана с предишния плам:

— Ето, аз дойдох тук… за да отмъстя за баща си… И искам вие, по-възрастните, да ми кажете, ако обичате, как да постъпя, за да застана в боя лице с лице с онова езическо куче халифа Изоар, да, точно срещу него, и да строша копието си в ребрата му, така както той е направил с моя храбър отец, царство му небесно, покойния маркиз Герардо ди Росилионе!

— Това е много просто, момко — отвърна Аджилулфо и в гласа му сега се долавяше повече самонадеяност; самонадеяност на човек, който, знаейки на пръсти всички правилници и устави, се забавлява да покаже своята компетентност, за да смути другия, който е неподготвен. — Трябва да отправиш молба до Главния трибунал за надзор върху дуелите, отмъщенията и опетняването на честта. Като определиш точно причините на твоето искане, ще бъде проучено при какви най-добри условия трябва да бъдеш поставен, за да получиш желаното възмездие.

Момъкът, който очакваше поне някакъв знак на удивление и уважение при споменаването на името на баща си, беше огорчен не толкова от думите, колкото от тона на рицаря. Помъчи се да размисли върху това, което му бе казал рицарят, ала се отказа и продължи със същото въодушевление:

— Но, рицарю, аз не се безпокоя за трибунала, вие ме разбирате, нали, а за това, дали ще мога в боя със смелостта си, с ожесточението си, което е така силно, че бих промушил не един, а сто неверници, с умението си да държа оръжие, защото аз съм добре обучен, знаете ли? Та, казвам, дали в тази голяма схватка, преди да мога да се опомня, няма да… Ако не намеря това куче, ако ми избяга, бих искал да зная как постъпвате вие, рицарю, в такива случаи, когато в боя трябва да разрешавате един свой личен въпрос, един безусловно личен и само личен въпрос…

Аджилулфо отвърна сухо:

— Придържам се строго към нарежданията. Прави и ти така и няма да сбъркаш.

— Простете ми — рече момъкът, застанал като вкаменен, — не исках да ви досаждам. Но ще ми бъде приятно да се пофехтовам с един рицар! Защото, знаете ли, във фехтовката съм майстор, но понякога сутрин рано мускулите ми са като вцепенени, студени, не реагират както искам. И на вас ли се случва така?