Читать «Нашите предци» онлайн - страница 179

Спираше коня си пред всеки военачалник и се обръщаше да го измери с очи от долу до горе.

— Кой сте вие, рицарю на Франция?

— Соломон от Бретан, сир! — отвръщаше оня с пълен глас, като повдигаше забралото и откриваше разгорещеното си лице; после добавяше някои делови сведения като например: — Пет хиляди конници, три хиляди и петстотин пехотинци, хиляда и осемстотин тиловаци, от пет години на бойното поле.

— Дръж се смело с твоите бретонци, рицарю! — добавяше Карл и так-так, так-так — отправяше се към друг военачалник.

— А вие кой сте, рицарю на Франция? — подхващаше отново той.

— Уливиери от Виена, сир! — скандираха устните, щом се повдигнеше мрежата на шлема. После се чуваше: — Три хиляди отбрани конници, седем хиляди редници, двадесет обсадни машини. Победител, по Божия милост, на неверника Смелата ръка за слава на Карл, крал на франките!

— Добре сте сторили, смели виенчанино! — казваше Карл Велики, после се обръщаше към офицерите от свитата си: — Конете са слабички, увеличете им овеса — и отминаваше нататък.

— А вие кой сте, рицарю на Франция? — повтаряше той все със същия ритъм: „тара-тата, тара-тата, тара-тата-та…“.

— Бернардо от Монпелие, сир! Победител на Брунамонте и Галиферн.

— Хубав град е Монпелие! Град на хубави жени! — възкликваше кралят и се обръщаше към свитата си: — Да се повиши в по-горен чин!

Това бяха все приятни неща, когато са казани от краля, но вече от години наред той повтаряше едно и също.

— А вие кой сте? Като че ли познавам герба ви?

Той познаваше всички по герба, който носеха върху щита си, и нямаше нужда да му казват, ала такъв беше редът: да откриват лицето си и да назовават името си. Защото иначе всеки, който имаше да върши по-полезна работа, би могъл да вкара някой друг в своите доспехи.

— Алардо от Дордона, син на дук Амоне…

— По-бодро, Алардо, как е татко ти? — и така нататък: „тара-тата-та, тара-тата-та“.

— Гуалфре от Монжойа! Осем хиляди конници без убитите.

Перата на шлемовете се полюшваха.

— Уджери Датски!

— Намо Баварски!

— Палмерино Английски!

Свечеряваше се. Не можеше вече да се разпознават добре лицата, които се криеха между козирката на забралото и подбрадника. Всяка дума, всеки жест бяха вече познати, но така беше с всичко в тази война, която траеше от много години — с всяка битка, с всеки дуел, който се водеше винаги според едни и същи правила; така че знаеше се от днес за утре кой ще победи, кой ще загуби, кой ще стане герой и кой подлец, на кого е ред да падне изкормен и кой ще се отърве само със смъкване от седлото и натъртване на задника. Вечер под светлината на факлите ковачите оправяха все едни и същи повреди по броните.