Читать «Нашите предци» онлайн - страница 155

ХХІV

Че Козимо е луд, в Омброза се бе твърдяло винаги — още от деня, когато на дванадесет години се качи на дърветата и отказа да слезе. Ала впоследствие, както често се случва, тази негова лудост беше приета от всички и не говоря само за манията да живее там горе, но и за различните странности на неговия характер, и никой не го възприемаше по друг начин освен като чудак. После в разгара на любовта му към Виола имаше словесни изблици на неразбираеми езици, по-специално онзи по време на празника на покровителя на Омброза, който мнозина сметнаха за светотатство, интерпретирайки думите му като еретичен вик, може би на картагенски език, или на езика на пелагианците, или на полски, езика на социнианството. Оттогава започна да се говори:

— Баронът е полудял.

А здравомислещите добавяха:

— Как може да полудее някой, който винаги и бил луд?

Докато омброзианците го обсъждаха и съдеха, Козимо наистина се побърка. Ако преди се обличаше в кожи от глава до пети, сега започна да украсява главата си с пера като аборигените в Америка — пера с ярки цветове от папуняк или чинка, които, освен на главата, носеше и по дрехите. Накрая взе да си прави фракове, целите покрити с пера, и да имитира навиците на различните птици, например на кълвача, като измъкваше от дънерите червеи и ларви и се хвалеше с тях като с голямо богатство.

Произнасяше също така апологии за птиците пред хора, които се събираха под дърветата да го слушат и да му се подиграват. От ловец се превърна в защитник на пернатите и се обявяваше ту за стърчиопашка, ту за бухал, ту за червеношийка, като се предрешваше по подходящ начин и държеше обвинителни речи, отправени към човеците, които не искали да признаят птиците за свои приятели. Тези речи представляваха иносказателни обвинения към целия човешки род. И птиците бяха забелязали промяната в разбиранията му и сега се приближаваха до него дори когато долу имаше струпали се хора. Така той можеше да илюстрира своите думи с живи примери, които сочеше по клоните наоколо.

Поради това негово умение ловците в Омброза дълго обсъждаха възможността да го използват като гюме, но никой не дръзна изобщо да стреля по птиците, които кацаха край него, защото и сега, когато беше изпаднал в безумие, баронът продължаваше да вдъхва известно страхопочитание. Вярно, че му се подиграваха и често под дърветата се събираше тумба от гамени и безделници, които се развличаха, като го вземаха на присмех. В същото време обаче неизменно го почитаха и го слушаха с внимание.

Неговите дървета бяха украсени с изписани листове, а също и с плакати с максими на Сенека и Шафтсбъри и с различни предмети: кичури от пера, църковни свещи, сърпчета, венчета, женски корсети, пистолети, везни — вързани един за друг в определен ред. Жителите на Омброза с часове се мъчеха да открият какво означават тези ребуси: дали не искаше да изобрази благородниците, папата, добродетелта, войната? А аз мисля, че често те нямаха никакъв смисъл и служеха само за упражняване на ума и за демонстрация, че и най-необичайните идеи могат да се окажат правилни.