Читать «Нашите предци» онлайн - страница 127

И понеже техническите нововъведения не са нищо, ако не са придружени от идеи, Козимо писа на книжаря Орбеке, който от Омброза изпрати по пощата в Оливабаса новоизлезлите книги. Така можа да прочете на Урсула „Павел и Виргиния“ и „Новата Елоиза“

Изгнаниците се събираха често на един разклонен дъб, където мъдруваха как да съставят писмата си до суверена. Според първоначалния замисъл тези писма трябваше да изразяват негодувание, протест и заплаха, да звучат почти като ултиматум, но след едно или друго предложение се минаваше към по-меки и почтителни формули и накрая се стигаше до коленопреклонна молба за прошка и милост от Техни Величества.

Тогава се надигаше Ел Конде. Всички замлъкваха. Взрян в небето, той започваше да говори с тих и треперещ глас и изливаше всичко, което му бе на сърце. Когато привършеше, всички оставаха сериозни и безмълвни. Никой не отваряше повече дума за молба.

Козимо вече бе член на това общество и участваше в обсъжданията. С наивната си младежка жар разясняваше идеите на философите, грешките и злосторствата на суверените, и как държавите могат да бъдат управлявани според законите на разума и справедливостта. Но от всички събрани го слушаха само старият Ел Конде, който, макар и на преклонна възраст, горещо желаеше да разбере повече, Урсула, която бе прочела някоя и друга книга, и неколцина по-будни момчета. Останалите бяха дървени глави.

Малко по малко Ел Конде замени съзерцаването на пейзажа с четене на книги. Русо му се стори труден, Монтескьо му допадна: това беше вече крачка напред. Другите идалго и това не направиха, въпреки че скришом от отец Сулписио заемаха от Козимо „Девата“, та да прочетат най-пикантните места. Сега, когато Ел Конде бе възприел новите идеи, събранията на дъба добиха друг смисъл и обрат: вече се говореше за връщане в Испания и за революция.

Отец Сулписио не надуши опасността. Той по природа не бе особено проницателен, а и откъснат от йерархията на висшето духовенство, не беше наясно с отровата на бунтарските умонастроения. Но веднага щом успя да подреди мислите си (или щом, твърдяха други, получи някои писма с печата на епископа), започна да тръби, че дяволът се е вселил в тяхната общност и че трябва да се очаква дъжд от мълнии, който ще изпепели дърветата заедно със самите изгнаници.