Читать «Нашите предци» онлайн - страница 124

Козимо за първи път срещаше други човешки същества, които живеят по дърветата, и затова започна да задава практически въпроси:

— А като вали, какво правите?

— Sacramos todo el tiempo, Señor!

Превеждаше йезуитът отец Сулписио де Гуадалете, изгнаник, откакто Испания бе забранила неговия Орден:

— Загърнати в нашите балдахини, се обръщаме в мислите си към Господ и му благодарим за насъщното, което ни е достатъчно!..

— На лов ходите ли?

— Понякога някой от нас намазва клон с птичи клей — ей така, за развлечение.

На Козимо не му омръзваше да ги разпитва как са се справили с проблемите, които беше срещнал и той.

— А за прането, за прането какво правите?

— Рara lavar? Hay lavanderas! — каза дон Фредерико, като вдигна рамене.

— Даваме нашите облекла на перачките от селото — преведе дон Сулписио де Гуадалете. — И по-точно всеки понеделник спускаме в кош мръсните дрехи.

— А лицето и тялото?

Дон Фредерико изгрухтя и вдигна рамене, като че този проблем никога не се беше изправял пред него.

Дон Сулписио сметна, че негов дълг е да преведе:

— Според мнението на Негово Височество това си е личен въпрос, всеки сам се оправя.

— А естествените си нужди къде задоволявате?

— Ollas, Señor!

И дон Сулписио, с неизменния смирен тон:

— Всъщност използваме малки глинени гърнета.

Като се сбогува с дон Фредерико, Козимо бе отведен от отец Сулписио да посети отделни членове на колонията по съответните им дървета резиденции. Всички тези идалго и знатни дами запазваха дори при неотстранимите неудобства на своя тукашен престой обичайното си достойно държание. За да стоят, възседнали клоните, някои мъже употребяваха конски седла и това много се хареса на Козимо. Толкова години брат ми не се беше сетил за подобно приспособление (полезно поради стремената, забеляза той, които премахват неудобството да държиш непрекъснато краката си провиснали, от което скоро започваш да чувстваш мравучкане). Някои насочваха морски далекогледи (един от тях имаше чин адмирал), които по всяка вероятност служеха само да се гледат помежду си от едно дърво на друго, да любопитстват и клюкарстват. Госпожите и госпожиците седяха на възглавнички, извезани от самите тях, бродираха (те бяха единствените, които все пак вършеха нещо) или милваха големи котараци. По дърветата имаше голям брой котки, както и птички. Последните бяха в клетки (може би бяха уловени със смола) освен няколко свободни гълъба, които идваха да кацнат по ръцете на девойките и се оставяха да бъдат тъжно галени.