Читать «Нашите предци» онлайн - страница 120

И Козимо вървеше след траурната процесия. Минаваше от дърво на дърво, но не успя да влезе в гробището. Кипарисите имат изключително гъсти клони и няма как човек да се изкачи по тях. Присъства на погребението отвъд стената и когато всички ние хвърлихме по шепа пръст над ковчега, той хвърли клонче с листа. А аз си мислех, че всички ние цял живот сме били далеч от баща ни, както Козимо по дърветата.

Сега барон Ди Рондо беше Козимо. Животът му не се промени. Вярно е, че се грижеше за нашето имущество, но само от време на време. Когато управителите на чифлиците и арендаторите го търсеха, не знаеха къде да го намерят, а когато най-малко искаха да ги види, ето го на клона над главите им.

Грижите във връзка със семейните дела станаха причина Козимо да се вестява по-често в града. Спираше на големия орех на площада или по пърнарите до пристанището. Хората го уважаваха, казваха му „господине“. И на него му се нравеше да заема старчески пози, както понякога правят младите. Застояваше се да бъбри надълго и нашироко с групичка омброзианци, които се разполагаха в подножието на дървото.

Продължаваше да разказва за кончината на Енеа Силвио Карега всеки път по различен начин. Малко по малко разкри сътрудничеството на рицаря с пиратите, но за да намали изблиците на възмущение от страна на гражданите, добави и историята за Заира, като че Карега му се беше доверил преди смъртта си. Накара ги дори да се трогнат от печалната съдба на стареца.

Мисля, че като тръгна от чистата измислица, Козимо достигна до почти правдиво предаване на фактите чрез постепенно приближаване до истината. Успя да направи това два или три пъти. Но тъй като омброзианците не се уморяваха да го слушат и винаги се присъединяваха нови слушатели, а всички заедно искаха още и още подробности, брат ми бе принуден да прави добавки, разширения, преувеличения, да вмъква нови действащи лица и епизоди. Тъй цялата история се изопачи и стана по-измислена, отколкото в началото.

Козимо вече имаше публика — тя слушаше с отворена уста всичко, което казва. Това започна да му доставя удоволствие и неговият живот по дърветата, ловът, разбойникът Джан дей Бруги, кучето Отимо Масимо послужиха за теми на безброй разкази. (Много епизоди от тези спомени за живота му са предадени така, както Козимо ги разказваше по молба на своята простонародна публика. Казвам това, за да се извиня, ако всичко, което пиша, не изглежда достоверно и в унисон с едно хармонично виждане за природата и човешките деяния.)

Например някой от безделниците го питаше: