Читать «Нашите предци» онлайн - страница 119

След няколко седмици, когато бе вече сигурен, че въглищарите са прехвърлили провизиите, Козимо разказа за сражението при пещерата. Някои се качиха, но останаха с празни ръце. Въглищарите бяха разделили всичко на равни части, пушената риба пласт по пласт, а със свинските наденици, сиренето и всичко останало бяха направили голям банкет в гората, който траял цял ден.

Баща ни много остаря, а скръбта по загубата на Енеа Силвио предизвика необичайни изменения в неговия характер. Обзе го страстното желание да направи тъй, че делата на брат му да не останат незавършени. Сам се зае да гледа пчелите, като си придаваше важност, макар доскоро да не беше виждал кошер отблизо. За съвети се обръщаше към Козимо, който бе понаучил нещо. Не му отправяше преки въпроси, а довеждаше разговора до гледането на пчели и чакаше да чуе какво ще му каже Козимо, после с раздразнен тон и като се перчеше, го повтаряше под формата на нареждания към селяните, сякаш това са отдавна известни неща. Внимаваше да не се доближава много до кошерите поради своя вечен страх да не бъде ужилен, но му се искаше да покаже, че може да надвие страха. Кой знае колко усилия му струваше всичко това. По същия начин даваше нареждания да се прокопаят канали, за да се изпълни един проект, заложен от бедния Енеа Силвио. Ако беше успял, щеше да бъде рядко добър случай, тъй като блаженопочившият не бе довършил нито един от своите замисли.

За съжаление, късната страст на барона към практическа дейност трая кратко. Един ден, претрупан с работа и нервиран, той се суетеше между кошерите и каналите. При едно рязко движение към него се спуснаха няколко пчели. Уплаши се, размаха ръце, обърна един кошер и избяга надалеч, сподирен от облак пчели. Бягайки слепешката, баронът падна точно в канала, който бяха започнали да пълнят с вода. Извадиха го целия измокрен.

Сложиха го на легло, цяла седмица го мъчи треска от ужилванията и студената баня. След това можеше да се рече, че е оздравял. Ала го обзе такова униние, което не го напусна повече.

Постоянно лежеше и бе изгубил всякакъв хъс за живот. В нищо от онова, което желаеше да постигне, не бе успял. За херцогството вече никой не отваряше дума, а първородният му син беше все по дърветата, дори след като порасна. Доведеният му брат бе убит, дъщеря му се задоми надалеч при още по-противни от нея люде, аз бях твърде малък, за да го подкрепям, а жена му беше твърде безцеремонна и авторитарна. Започна да бълнува, да приказва, че йезуитите са се нанесли в дома му и вече не можел да излиза от стаята, и с този товар от огорчения и мании, с които беше живял през цялото време, премина от живота в смъртта. Умря след няколко месеца.