Читать «Нашите предци» онлайн - страница 107

Беше много тъжна сцена в този облачен следобед. Спомням си как наблюдавах всичко през прозореца на моята стая и престанах да уча спрежението на аориста, защото вече нямаше да има урок. Старият отец Фошлафльор се отдалечаваше по алеята между въоръжените главорези и вдигаше очи към дърветата. На едно място сякаш понечи да изтича към един бряст и да се покачи, но краката му изневериха. Този ден Козимо беше на лов в гората и не знаеше нищо. Така не успяха да се простят.

Ние не можахме да направим нищо, за да му помогнем. Баща ни се затвори в стаята си и не слагаше залък в уста, защото се боеше да не го отровят йезуитите. Абатът прекара остатъка от своите дни в затвора и в манастир при непрестанно покаяние и най-накрая умря, като след цял живот, посветен на вярата, така и не разбра в какво изобщо бе вярвал, ала същевременно се стараеше до последно да бъде непоколебим във вярата си.

Арестуването на Фошлафльор натъжи много Козимо, който се беше привързал към стария наставник. Но това не попречи на по-нататъшното му образование. От онова време датира кореспонденцията му с най-големите философи и учени на Европа, към които се обръщаше с молба да отговорят на негови въпроси и възражения или даже само заради удоволствието да общува с пo-издигнати духове. Жалко, че всичките му книжа, които държеше в хралупите на дърветата, известни само на него, не се намериха. И сигурно са били унищожени, изгризани от катерици, или са мухлясали. Сред тях биха могли да се открият писма, писани собственоръчно от най-известните мъдреци на века.

За да запази своите книги, Козимо изработи на няколко пъти специални висящи библиотеки, защитени, доколкото бе възможно, от дъжда и гризачите, но непрекъснато сменяше мястото им според интересите и предпочитанията си в момента, защото той оприличаваше книгите донякъде на птици и не искаше да ги вижда неподвижни или затворени в клетки. Казваше, че така стават тъжни. На най-масивната от тези въздушни полици нареди томовете на Енциклопедията на Дидро, един по един, както ги получаваше от някакъв книжар от Ливорно. И макар че в последно време, поради дългото стоене сред книгите, сякаш витаеше в облаците и изпитваше все по-малко любопитство към околния свят, то сега, поглъщайки великолепните статии на Енциклопедията — „Abeille, Arbre, Bois, Jardin“, брат ми наново преоткриваше всички заобикалящи го неща. Сред книгите, които пристигаха по негова поръчка, започнаха да се появяват и практически трактати, например по лесовъдство. И той изгаряше от нетърпение да приложи новите познания.