Читать «Нашите предци» онлайн - страница 108

Козимо винаги бе изпитвал интерес към човешкия труд, но досега неговият живот по дърветата, неговото непрекъснато местене и ловуване се ръководеха от откъснати едно от друго и недостатъчно целенасочени хрумвания, сякаш беше птиче. И ето че сега го завладя трайна потребност да прави нещо полезно за ближния. Ако вникнем по-дълбоко, той бе научил и това от общуването си с разбойника, бе разбрал какво удоволствие е да услужваш, да извършваш необходима за другите дейност.

Козимо овладя изкуството да подкастря дърветата. И започна да предлага своята помощ на овощарите. Вършеше това през зимата, когато дърветата протягат неправилни лабиринти от сухи клончета и сякаш не искат нищо друго, а само да бъдат приведени към по-подредени форми, за да се покрият отново с цвят, листа и плодове. Козимо добре кастреше и вземаше евтино. Затова нямаше дребен собственик или арендатор, който да не го покани да мине при него. Виждахме го сред кристалния въздух на ония утрини, изправен и разкрачен върху безлистните ниски дървета, с врат, завит в шал чак до ушите, да вдига голямата градинарска ножица и, цак-цак, със сигурни движения да отстранява второстепенни клончета и върхари, които отскачаха. Своето изкуство той прилагаше и в парковете със сенчести и декоративни дървета, въоръжен с къс трион, и в горите, където се постара да замести секирата на дърваря, способна само да нанася удари в основата на вековни стволове и да ги смъква цели. Своята пъргава брадвичка използваше единствено по клоните и върховете.

Естествено, винаги внимаваше при кастренето и при разреждането на гората да служи не само на интереса на собственика на дървото, но и на личния си интерес — интереса на пътник, който изпитва необходимостта да прави все по-проходими своите пътища. Затова постъпваше тъй, че клоните, които му служеха за мост между две дървета, винаги да остават невредими и да добиват сила за сметка на другите. Така с майсторлъка си той допринасяше природата на Омброза, която и без това го беше приела ласкаво, да става все по-благосклонна към него, грижовен едновременно към ближния, природата и сам към себе си. Възползва се от предимствата на този благоразумен начин на действие в по-късната си възраст, когато благодарение на формата на дърветата смогваше да компенсира загубата на сили. После поради прииждането на по-неразумни поколения, недалновидни и алчни, на хора незагрижени за нищо, дори за себе си, всичко се промени. Няма вече да има друг Козимо, който да се придвижва по дърветата.

XIV

Ако броят на Козимовите приятели растеше, в същото време той си създаваше и неприятели. Скитниците от гората например бяха зле настроени след приобщаването на Джан дей Бруги към благонравното четиво и последвалото му сгромолясване. Една нощ брат ми спеше в своя мях, закачен на един ясен в гората. Събуди го лаят на дакела. Отвори очи, видя светлина отдолу. Точно в подножието на дървото гореше огън и пламъците вече ближеха стеблото.