Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 79

Баща ми седна отново на стола си и облегна глава на дървената облегалка. Затвори очи и се зае да разтрива слепоочията си. Остана в тази поза за няколко мига, които ми се сториха безкрайно дълги.

Чаках, докато всеки мускул на тялото ми се напрягаше, готов да посрещне гневния поток от думи, който бях сигурен, че ще изригне от устата му. Взирах се мрачно в чашата си. Бях се провалил. Не успях да защитя Катрин, Пърл и Ана. Не можах да осигуря собственото си щастливо бъдеще.

Накрая баща ми отвори очи. Имаха същият зелен цвят като моите. За моя изненада той кимна.

— Предполагам, че бих могъл да помисля по въпроса.

Изпълни ме страхотно облекчение, все едно бях скочил в хладните води на езерото в разгара на знойно горещ летен ден. Щеше да помисли по въпроса! За някои хора това не изглеждаше кой знае колко, но за моя толкова упорит баща означаваше много. Означаваше, че има шанс. Шанс да се спре с това дебнене в мрака. Шанс за Катрин да оцелее. За нас да бъдем завинаги заедно.

Баща ми повдигна чашата си към мен.

— За фамилията.

— За фамилията — отвърнах като ехо.

После пресуши чашата си, което ме накара да последвам примера му.

25

Възбуда пулсираше във вените ми, докато се измъквах от голямата къща през мократа от росата морава, забързан към къщата за гости. Мушнах се покрай Емили, която държеше вратата отворена за мен. Изкачих стъпалата на един дъх. Вече не се нуждаех от светлината на свещите, за да стигна до Катрин. Открих я в спалнята, облечена в семпла, памучна нощница, да люлее разсеяно огърлица от кристали, проблясваща на лунната светлина.

— Мисля, че татко може да бъде убеден да отмени засадата. Поне се съгласи да поговори с мен. Зная, че мога да го убедя! — възкликнах още от прага, а после я грабнах и я завъртях из спалнята.

Очаквах да запляска от радост, да засияе в усмивка. Но вместо това Катрин побърза да се отскубне от прегръдката ми и остави огърлицата върху нощното си шкафче.

— Знаех си, че ще се справиш — промълви, без да ме погледне.

— По-добър съм от Деймън, нали? — попитах я. Не можах да устоя на предизвикателството.

Най-после Катрин се усмихна.

— Престани да се сравняваш с Деймън. — Пристъпи по-близо до мен и докосна устни до бузата ми. Потръпнах от удоволствие, когато се притисна към мен. Вкопчих пръсти в гърба й през тънката памучна нощница.

Тя целуна първо устните ми, после брадичката ми, сетне спусна нежните си като перце устни надолу към извивката на шията ми. Простенах от наслада и я притеглих още по-плътно към себе си. Исках да я почувствам цялата, плътно притисната към мен. Тогава тя заби зъби в шията ми. Изпитах странна смесица от болка и екстаз, докато усещах как зъбите й разкъсват кожата ми, как пие от кръвта ми. Стори ми се, че хиляди ножове се забиват в шията ми. Но все още я стисках здраво в ръцете си, жадуващ да усещам устните й по кожата ми. Копнеех напълно да се подчиня на болката, която я хранеше.