Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 78

Той проследи погледа ми.

— Както сам виждаш, нашите планове са много по-добре обмислени от буйствата на разпасана шайка от пияници и хлапаци. За щастие шериф Форбс и хората му ги спряха. Никой от тях няма да бъде приет за помощник при нашата обсада. — Баща ми въздъхна и сплете пръсти. — Живеем в опасни, несигурни времена. Ти трябва да се държиш подобаващо на тази обстановка. — Черните му очи поомекнаха за секунда. — Искам само да си сигурен поне за едно — че решенията ти са благоразумни. — Не добави „за разлика от тези на брат ти Деймън“, но не беше необходимо. Знаех за какво си мислеше.

— Значи засадата…

— Както е планирано, ще се проведе следващата седмица.

— А какво става с компаса? — попитах, припомняйки си разговора с Катрин.

Баща ми се усмихна.

— Работи. Джонатан го дооправя.

— О! — Обля ме вълна на ужас. Ако компасът заработи, това несъмнено ще означава, че баща ми ще стигне до Катрин. — И откъде знаеш, че работи?

Баща ми пак се подсмихна и започна да сгъва чертежите.

— Защото работи — заяви лаконично.

— Мога ли да поговоря с теб за нещо друго? — попитах го с надеждата гласът ми да не ме издаде с треперенето си колко съм напрегнат. Образът на Катрин изплува в ума ми и ми даде сили да не отклоня поглед от лицето на баща ми.

— Разбира се. Седни, Стефан — заповяда ми той. Настаних се послушно в коженото кресло до лавиците с книгите. Самият той се изправи и се приближи до гарафата с бренди, оставена върху масичката в ъгъла. Наля една чаша за себе си, а после и една за мен.

Поех чашата и я поднесох към устните си. Отпих съвсем малка глътка. После събрах цялата си смелост и го погледнах право в очите.

— Имам съмнения за твоя план за вампирите.

— О, така ли? И защо? — попита ме баща ми и се облегна на стола си.

Нервно отпих голяма глътка бренди.

— Ние допускаме, че те са непоправимо зло, както се говори за тях. Но ако това не е вярно? — попитах, като се насилих да устоя на пронизващия взор на баща си.

Той изсумтя недоверчиво.

— Имаш ли доказателства за противното?

Поклатих глава.

— Разбира се, че не. Но защо възприемаш за чиста монета това, което говорят хората? Ти си ни учил да разсъждаваме другояче.

Баща ми въздъхна и отново се приближи до гарафата, за да си налее още бренди.

— Защо ли? Защото тези създания са от най-тъмните бездни на Ада. Те знаят как да контролират съзнанието ти, да съблазняват духа ти. Те са смъртно опасни и трябва да бъдат унищожени.

Сведох поглед надолу, към течността в чашата ми. Обикновено имаше цвят на кехлибар, но сега ми се видя тъмна и мътна, като мислите ми.

— Не бива да ти го казвам, синко, но тези, които се изправят в тяхна подкрепа, тези, които посрамват фамилиите си, също ще бъдат унищожени.

Ледена тръпка се плъзна по гърба ми, но устоях на погледа му.

— Всеки, който е на страната на злото, трябва да бъде унищожен. Но не ми се струва разумно да се допуска, че всички вампири са зли само защото се е случило така, че са станали вампири. Ти винаги си ни учил да търсим доброто в хората, да мислим самостоятелно. Последното, от което се нуждае този град, когато загиналите във войната и без това са толкова много, са още безсмислени убийства — изрекох на един дъх, като си припомних ужасените лица на Пърл и Ана в гората. — Градските старейшини са длъжни да обмислят по-задълбочено плана си. Ще дойда с теб, за да присъствам на следващото събиране. Зная, че досега не съм бил изцяло посветен на делото ви, както би трябвало, но съм готов да поема своята отговорност.