Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 81

Дишането ми излизаше на накъсани хрипове. Внезапно ми стана непоносимо горещо. Не можех да си поема дъх. Не можех да мисля, не можех да направя нищо. Знаех само, че повече нито за миг не можех да остана в тази стая. Изскочих навън от къщата, без да се огледам назад нито към баща ми, нито към сгърчения на пода вампир, като прескачах по три стъпала наведнъж. Сетне хукнах с все сили по пътя.

26

Не помня колко дълго съм тичал. Нощта беше ясна и студена. Усещах бесните удари на сърцето си в гърлото, в мозъка, в краката. От време на време притисках ръка до раната на шията си, която още кървеше. На пипане мястото бе още топло и главата ми се замайваше, като го докосвах с ръка.

С всяка крачка в обърканите ми представи изплуваше един нов образ — Катрин, с кървава пяна в ъглите на устните си, и баща ми, надвиснал над нея с кол в ръка. Но спомените бяха дотолкова замъглени, че не бях сигурен дали това гърчещо се на пода чудовище с кървясали очи беше същата жена, която се нахвърли с оголени зъби върху мен, която ме милваше край езерото, която смущаваше сънищата ми, за която си мислех при всяко събуждане. Потръпнах неудържимо и се препънах в някакъв паднал клон. Проснах се в прахта по длани и колене и повръщах, повръщах, докато металният вкус в устата ми изчезна.

Катрин щеше да умре. Баща ми ме мразеше. Самият аз не знаех нито кой съм, нито какво трябва да правя. Целият свят се беше обърнал с главата надолу. Чувствах се безкрайно замаян и неуверен. Каквото и да сторех, винаги щях да причинявам разруха. В това бе цялата ми вина. Ако не бях излъгал баща си и бях опазил тайната на Катрин…

С много усилия възстанових дишането си, после се изправих и продължих да тичам.

Докато тичах, миризмата на върбинката в джоба изпълни ноздрите ми. Леко сладникавият, отрезняващ мирис на върбинката сякаш прочисти мислите ми и зареди крайниците ми с нова енергия. Завих наляво по калната пътека. Останах изненадан от избора си, но за пръв път от седмици насам бях уверен в действията си.

Връхлетях в кабинета на шерифа. Заварих шериф Форбс заспал, както си беше качил краката върху бюрото. В единствената килия за задържани шумно хъркаше Джеремая Блек, очевидно след поредната изтощителна нощ в кръчмата. Младият полицай Ноа също клюмаше на дървен стол пред килията.

— Вампири! Има вампири във Веритас! — изкрещях, с което моментално привлякох вниманието на шериф Форбс и Джеремая.

— Да вървим. След мен — рече шериф Форбс, като сграбчи един мускет и една бухалка. — Ноа! — провикна се той. — Вземи фургона и ме последвайте със Стефан.

— Да, сър — отвърна Ноа и скочи на крака. Откачи друга бухалка от кука на стената и ми я подаде. Тогава чух някакъв пронизителен звук и се досетих, че шериф Форбс беше включил звънеца за аварийни случаи, закрепен отвън на сградата. Звънецът кънтеше неспирно.

— Мога да помогна. Моля? — избъбри Джеремая, уловил се с две ръце за решетките. Обаче Ноа поклати глава и на бегом напусна помещението. Тропотът на ботушите му силно отекна по дъските на пода. Последвах го, като отвън се спрях, докато наблюдавах как впряга припряно двата коня пред дългия фургон.