Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 80

Също така внезапно, както ме бе ухапала, Катрин се отдръпна. Тъмните й очи горяха като два нажежени въглена, но по лицето й бе изписана агония. Малка капка кръв се виждаше в края на устните й, а устата й бе изкривена от непоносимо страдание.

— Върбинка — простена, отстъпи още назад и се строполи на леглото, сгърчена от болка. — Какво си направил?

— Катрин! — Сложих ръце върху гърдите й, впих устни в нейните в отчаян опит да я излекувам така, както тя ме бе излекувала в гората. Но тя ме отблъсна, гърчейки се върху леглото, закрила уста с дланите си. Сякаш невидима ръка я изтезаваше. От очите й рукнаха сълзи на агония.

— Защо го направи? — Катрин се улови за гърлото и затвори очи. Дишаше накъсано, едва-едва. Всеки неин агонизиращ вик усещах като пробождане в сърцето.

— Не съм аз! Баща ми! — изкрещях, като си припомних събитията от същата вечер. Брендито ми. Баща ми. Той е знаел…

От долния етаж се чу силно трополене и миг по-късно баща ми връхлетя в спалнята.

— Вампир! — изрева, размахвайки грубо одялан кол. Катрин се сгърчи на пода от болка и се разкрещя пискливо, с тон, какъвто никога не бях чувал да излиза от устата й.

— Татко! — креснах и вдигнах ръце, когато той я изрита с ботуша си. Тя изохка и безпомощно размаха ръце и крака.

— Катрин! — Свлякох се на колене, вдигнах я и я притиснах към гърдите си. Тя изпищя. Очите й се подбелиха. Пяна изскочи от ъглите на окървавените й устни, сякаш беше животно, обзето от пристъп на бяс. Зинах ужасен и я пуснах. Гърчещото й се тяло рухна на пода със смразяващо кръвта глухо тупване.

Отдръпнах се назад, коленичих и вперих отчаян поглед в тавана като за молитва. Не можех да гледам в лицето нито Катрин, нито баща си.

Тя отново изпищя високо, когато баща ми я прободе с кола. Но успя да се надигне, с пяна на устата, с оголени кучешки зъби, с див, невиждащ поглед, преди да рухне назад в сгърчена купчина плът.

В гърлото ми се надигна горчивина. Какво беше това чудовище?

— Ставай! — Баща ми ме изправи на крака. — Не виждаш ли, Стефан? Не виждаш ли истинската й същност?

Сведох поглед към Катрин. Черните й къдри бяха слепнали върху обляното й от пот чело, тъмните й очи бяха широко отворени и налети с кръв, зъбите й покрити с пяна. Цялото й тяло се тресеше. Нищо в нея не ми се видя познато.

— Иди и доведи шериф Форбс. Кажи му, че имаме вампир в къщата.

Останах скован от ужас, неспособен да направя дори крачка в която и да е посока. Главата ми пулсираше от болка. Мислите ми се вихреха в напълно объркана плетеница. Обичах Катрин. Обичах я. Нали така? Как може сега това… създание толкова да ме отвращава?

— Не съм учил синовете си да бъдат слаби — изръмжа баща ми, като напъха китка от върбинка в джоба на ризата ми. — А сега тръгвай!