Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 76

— Стефан! — прекъсна ме Катрин остро. — Ти обеща да направиш нещо. Трябва да спреш това. Тези мъже там долу не знаят срещу какво се изправят и не знаят колко опасно може да бъде. Ако продължават, ще пострадат невинни хора.

— Опасно ли? — Потърках слепоочието си. Внезапно ме налегна ужасно главоболие. Сега виковете навън постихнаха. Като че ли тълпата бе притисната отпред… или може би разпръсната. Питах се дали това не беше повече протест, въодушевен от внезапно придобита смелост покрай обилното пиене, а не истинска засада.

— Не от мен, а от онези, които са извършили тези нападения. — Погледите ни се преплетоха. — Ако хората от града знаят какво е безопасно за тях, какво е най-доброто за тях, ще спрат преследването. Ще ни позволят да намерим разрешение. Ще ни оставят да открием източника на нападенията.

Приседнах на ръба на леглото и опрях лакти на коленете си, с ужасен поглед, прикован в дървените дъски по пода, сякаш така можех да намеря някакъв отговор, някакъв начин да спра това, което явно бе започнало да се случва.

Катрин пое лицето ми в шепите си.

— Аз разчитам изцяло на теб. Ти трябва да ме защитиш. Моля те, Стефан.

— Зная, Катрин! — викнах, като някой, озовал се на ръба на истерията. — Но ако се окаже, че е прекалено късно? Те са събрали цял отряд, изпълнени са с подозрения, дори имат изобретение за откриване на вампири.

— Какво? — изкрещя Катрин на свой ред. — Изобретение? Досега не си ми казал нищо за това — додаде с обвинителна нотка.

Корава буца заседна в гърдите ми, докато й обяснявах за устройството на Джонатан. Как така бях пропуснал да спомена за него на Катрин? И дали щеше някога да ми прости?

— Джонатан Гилбърт. — Лицето на любимата ми се изкриви от презрение. — Значи този глупак си въобразява, че може просто така да ни излови? Като някакви животни?

Изтръпнах. Никога не я бях чувал да използва такъв груб тон.

— Съжалявам — добави Катрин с много по-спокойна интонация, сякаш усетила как сърцето ми трепна от страх. — Съжалявам. Това е просто… просто не можеш да си представиш какво е да си преследван.

— Навън гласовете май стихнаха. — Надникнах през капаците на прозорците. Тълпата действително бе започнала да се разпръсва, а пламъците се превръщаха в трепкащи светещи точки в черната като мастило нощ. Вероятно опасността се бе разминала.

Поне засега. Но през следващата седмица щяха да разполагат с изобретението на Джонатан. Щяха да съставят списък с вампирите. И да ги открият до последния.

— Слава Богу. — Катрин се отпусна върху леглото, пребледняла както никога досега. Една самотна сълза се отрони от окото й и се търкулна по алабастровата й кожа. Пресегнах се да я изтрия с показалец, след което нежно облизах пръста си, както бях направил на бала. Засмуках пръста си и установих, че сълзите й имат солен вкус. Човешки.

Притеглих я към гърдите си, обгърнах я в плътна прегръдка. Не бях сигурен колко време останахме така, притиснати един до друг. Но станах едва когато през прозореца започна да прониква слабата светлина на настъпващото утро.

— Ще ги спра, Катрин. Ще те защитавам до смърт. Кълна се.