Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 72

В секундата, в която Алфред дръпна към себе си поводите на конете, аз отворих вратата на каретата и изскочих от нея. Усмихнах се широко в мига, в който погледът ми срещна този на Катрин.

— Стефан! — задъхано изрече тя и повдигна леко полите си, за да се понесе плавно надолу по стъпалата.

— Катрин. — Целунах нежно бузата й, преди да й подам ръката си. Заедно се извърнахме и поехме към каретата, където Алфред ни очакваше пред отворената врата.

Пътят до Мистик Фолс беше изпълнен с непознати карети от всякакви размери и форми. Всичките се насочваха към пансиона Локуд в далечния край на града. Прониза ме тръпка на изгарящо нетърпение. Днес за пръв път в живота си кавалерствах на девойка по време на бал в чест на Основателите на града. През всичките години досега прекарвах повечето вечери в игра на покер с приятелите си. Винаги се случваше нещо неприятно. Например миналата година Матю Хартнът се напи с уиски и по невнимание отвърза конете от каретата на родителите си. Преди две години Нейтан Лейман се впусна в ръкопашен бой с Грант Вандербилт, при което и двамата приключиха боя със счупени носове.

Проправихме си бавно път към сградата и най-после стигнахме до входната алея. Алфред спря конете и ни помогна да слезем от каретата. С Катрин сплетохме ръце и преминахме заедно през широко разтворените врати на сградата, за да се насочим към залата за празничната вечеря.

В залата с високия таван бяха разчистили всички мебели, а свещите хвърляха мека светлина върху стените. Оркестърът в ъгъла свиреше ирландски мелодии, а двойките вече бяха започнали да танцуват, въпреки че нощта едва започваше. Стиснах ръката на Катрин и тя ме дари с усмивка.

— Стефан! — Извърнах се и видях господин и госпожа Картрайт. Тутакси пуснах ръката на Катрин.

Очите на госпожа Картрайт бяха зачервени и определено бе отслабнала от последната ни среща. Господин Картрайт ми се видя състарен с десет години. Косата му бе побеляла като сняг и пристъпваше трудно, с помощта на бастун. И двамата носеха пурпурни стръкове върбинка — един по-кичест бе затъкнат в джобчето на ревера на господин Картрайт, а шапката на госпожа Картрайт беше украсена с цветя от върбинка. С изключение на това целите бяха облечени в черно заради траура по дъщеря си.

— Господин и госпожо Картрайт — заговорих ги вежливо, със свит на топка стомах от чувството ми за вина. В интерес на истината почти бях забравил, че двамата е Розалин сме били сгодени. — Радвам се да ви видя.

— Можеше да ни видиш по-рано, ако ни беше посетил — заяви господин Картрайт, като едва успяваше да прикрие нотката на презрение в гласа си, докато обхождаше с поглед Катрин. — Но разбирам, че сигурно си бил потопен в дълбока… скръб.

— Ще дойда, след като вече зная, че приемате посетители — отвърнах колебливо, като подръпнах яката си, която внезапно ми се стори прекалено стегната около врата ми.

— Не е необходимо — процеди госпожа Картрайт ледено и бръкна в ръкава си, за да извади носната си кърпичка.