Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 70

— Не! — изпищя Катрин, но не понечи да побегне, когато излязох от езерото, сграбчих я през кръста и я понесох към водата.

— Стефан! Спри! — извика тя, като се вкопчи във врата ми. — Поне ме пусни да си съблека роклята!

При това съблазнително обещание тутакси я пуснах. Тя вдигна ръце над главата си, за да ми помогне да съблека по-лесно роклята й. Остана само по къса бяла долна риза. Ахнах от възхита. Разбира се, бях виждал тялото й, но винаги в сенките на полумрака. А сега можех да се наслаждавам на чудесната гледка на огрените й от слънцето рамене, на извивките на тялото й. И за милионен път разбрах, че съм влюбен в нея до полуда.

Катрин се потопи под водата и скоро изплува до мен.

— А сега ще последва отмъщение! — Наведе се и с все сила плисна обилно хладната вода върху мен.

— Ако не беше толкова красива, щях да ти го върна — казах й, като я притеглих към себе си, за да я обсипя с целувки.

— Съседите ще ни одумват — измърмори Катрин едва чуто, притиснала устни в моите.

— Нека си говорят — промърморих. — Искам всички да знаят колко много те обичам. — Тя ме целуна по-силно, с повече страст от всеки друг път. Не можех да си поема дъх, обзет от толкова силно желание, че се олюлях. Обичах Катрин до болка. От страстната си любов към нея не можех да дишам, не можех да говоря, не можех да мисля. Сякаш желанието ми беше сила, по-могъща от самия мен. Едновременно бях изплашен и обезумял от радост да я следвам навсякъде, накъдето ме поведе.

Задишах накъсано и погледнах към небето. По него се появиха големи буреносни облаци, въпреки че само преди броени мигове беше съвсем ясно.

— Трябва да се прибираме — казах й и я затеглих към брега.

Разбира се, още щом стъпихме на влажния бряг, в далечината проехтя първата гръмотевица.

— Бурята приближава бързо — отбеляза Катрин докато изцеждаше къдриците си. Не изглеждаше притеснена, въпреки че мократа й бяла риза не оставяше нищо за въображението. Струваше ми се, че беше по-непозволено и еротично да я видя толкова оскъдно облечена, отколкото ако бе съвсем гола. — Човек би могъл да си помисли, че това е знак, че връзката ни е обречена. — Тонът й си оставаше закачлив, но по гърба ми полазиха тръпки.

— Не — изрекох със силен глас, за да убедя самия себе си.

— Само те дразня! — Катрин ме целуна по бузата, преди да се наведе, за да си вземе дрехите. И докато се обличаше зад ствола на плачещата върба, аз нахлузих брича и си облякох ризата.

Катрин се появи иззад дървото след броени секунди, с прилепнала по тялото памучна рокля, която подчертаваше чувствените му извивки, с влажни къдрици на гърба. Кожата й беше посиняла от студ.

Прегърнах я и се заех енергично да я разтривам, за да я стопля, макар да знаех, че е невъзможно.

— Трябва да ти кажа нещо — промърмори ми тя, докато повдигна лице нагоре към небето.