Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 73

Катрин стисна ръката на госпожа Картрайт. Госпожа Картрайт сведе очи надолу, а по лицето й се изписа безкрайна изненада. Мен ме обля студена вълна. Изпълнен с опасения, едва се сдържах да не се изпреча между двете жени, за да защитя любимата си от гнева на госпожа Картрайт.

Но тогава Катрин се усмихна и, колкото и да бе смайващо, двамата Картрайт също й се усмихнаха.

— Господин и госпожо Картрайт, безкрайно съжалявам за вашата загуба — изрече Катрин топло, без да откъсва поглед от тях. — Изгубих родителите си при обсадата на Атланта и зная колко е тежко. Не познавах Розалин много добре, но съм сигурна, че тя никога няма да бъде забравена.

Госпожа Картрайт, с насълзени очи, издуха шумно носа си.

— Благодаря ти, скъпа — продума почтително.

Господин Картрайт потупа съпругата си по гърба.

— Да, и аз ви благодаря. — Извърна се към мен. Съчувствие бе заменило господстващото само до преди няколко мига презрение. — И ви моля да се грижите за Стефан. Зная колко страда той.

Катрин се усмихна, когато двойката се присъедини към тълпата.

Аз зяпнах от удивление.

— Омагьоса ли ги? — попитах я и само от тази дума в устата ми загорча.

— Не! — Катрин притисна длан към сърцето си. — Това беше само добрата стара вежливост. А сега да танцуваме — подкани ме, като ме повлече към голямата бална зала. За щастие дансингът бе препълнен с танцуващи двойки, така че бе почти невъзможно да се разпознаят конкретните личности. От тавана висяха гирлянди с цветя, а мраморният под бе излъскан до блясък. Въздухът беше сгорещен и се дишаше трудно, напоен с мириса на стотици съперничещи си парфюми.

Отпуснах ръка върху рамото на Катрин и се опитах да се успокоя в завладяващия ритъм на валса. Но си оставах напрегнат. Разговорът с двамата Картрайт ме разстрои, чувствах се гузен, задето не почитах достатъчно паметта на Розалин. Дори и към Деймън имах угризения. Не постъпих ли непочтено с него, като не му казах, че ще бъда на бала с Катрин? И дали не бе греховно да се радвам толкова много на продължителното му отсъствие от имението?

Оркестърът престана да свири и всички жени пооправиха роклите си, преди отново да хванат под ръка кавалерите си. Насочих се към масата с освежителни напитки в ъгъла.

— Добре ли си, Стефан? — попита ме Катрин. Челото й, което толкова много харесвах, се сбърчи от тревога, като тръгна с мен.

Кимнах, но не се спрях.

— Просто ожаднях — излъгах.

— И аз съм жадна. — Катрин се спря зад мен, докато изчакваше да гребна с черпака от тъмночервения пунш в кристалната купа.

Подадох й чашата и я наблюдавах докато отпиваше голяма глътка, питайки се дали изглежда по този начин, когато пиеше кръв. След като остави чашата си на масата, около устните й останаха едва забележими следи от червената течност. Не успях да се сдържа. С показалеца си избърсах капчиците по чувствената им извивка. После изсмуках капчиците от пръста си. Имаха сладък, но силно въздействащ вкус.

— Сигурен ли си, че си добре? — попита ме Катрин.

— Безпокоя се за Деймън — признах й, като налях и на себе си чаша пунш.