Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 71

— Какво? — попитах я.

— За мен ще бъде чест да ми кавалерстваш на бала на основателите — отвърна ми тя и после, преди да успея отново да я целуна, се отскубна от мен и побягна към къщата за гости.

22

Седмицата, през която щеше да се проведе балът в чест на Деня на основателите, започна със студена вълна, която се настани в Мистик Фолс и отказваше да изчезне. Дамите ходеха следобед из града с вълнени палта и шалове, а вечерите бяха облачни. Звездите въобще не се виждаха. На полето фермерите мърмореха недоволно заради подранилите слани. Все пак това не попречи на хората да дойдат за бала чак от Атланта. Пансионът беше препълнен. През дните преди голямото събитие в целия град витаеше карнавална атмосфера.

Деймън се върна във Веритас с обяснението, че мистериозните му задължения към военната бригада приключили. Не му бях казал, че двамата с Катрин ще отидем заедно на бала, пък и той не ме попита. Вместо това си намирах най-различна работа, защото в мен се бе възобновила решителността да се заема с имението. Исках да докажа на баща ми, че се отнасям сериозно към Веритас и съм загрижен за разрастването на имотите ни, както и да си осигуря подобаващо място в този свят. Татко ми възлагаше все по-отговорни задачи, позволяваше да се занимавам със счетоводните книги и дори ме насърчи да отида до Ричмънд с Робърт, за да присъствам на търг на добитък. Можех да си представя живота си за десетина години напред. Щях да управлявам Веритас, а Катрин ще се грижи за къщата, ще устройва приеми и понякога, вечер, ще играе карти с баща ми.

Във вечерта на бала Алфред почука на вратата ми.

— Господине? Нуждаете ли се от помощ? — попита ме той, когато отворих вратата.

Проверих отражението си в огледалото. Бях облечен в черен костюм с черна вратовръзка. Косата ми беше грижливо сресана назад. Изглеждах по-зрял, по-уверен.

Алфред проследи погледа ми.

— Изглеждате прекрасно, господине — позволи си да изкаже мнението си.

— Благодаря. Готов съм — отговорих. Сърцето ми тръпнеше от възбуда. През миналата нощ Катрин ме дразнеше безмилостно, като с нищо не ми подсказа как ще бъде облечена тази вечер. Нямах търпение да я видя по-скоро. Знаех, че ще бъде най-красивото момиче на бала. Но което беше много по-важно, тя щеше да е моето момиче.

Спуснах се по стълбата, облекчен, че Деймън не се виждаше никъде. Зачудих се дали няма да се появи на бала с някои от своите приятели от армията или може би с някое от градските момичета. Напоследък бе някак си отчужден, сутрин бе невъзможно да го намериш в имението, нито пък вечер в кръчмата.

Навън конете риеха земята с копита. Влязох в каретата, която ме очакваше, и поехме към къщата за гости.

Погледнах през прозореца и видях Катрин и Емили до предната врата. Емили беше в семпла рокля от черна коприна, а Катрин…

Трябваше да опра гръб на седалката в каретата, за да не скоча в движение. Роклята й беше изумрудено-зелена, пристегната в талията, преди да се спусне на широки дипли надолу към ханша и бедрата. Корсажът бе плътно прилепнал, с дълбоко деколте, което подчертаваше кремавобялата й кожа. Косата й бе прибрана нагоре и откриваше грациозната й лебедова шия.