Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 19
Л. Дж. Смит
Измъкнах кутийката, коленичих пред Розалин и се вторачих в плувналите й в сълзи кафяви очи.
— Това е от мен за теб — изграчих, отворих капака на кутийката и й я подадох.
Розалин изписка, а в залата избухнаха ръкопляскания. Усетих една ръка да ме потупва по гърба и видях Деймън да се хили над мен. Катрин пляскаше учтиво с неразгадаемо изражение.
— Ето. — Взех тънката бяла ръка на Розалин и плъзнах пръстена на пръста й. Беше й твърде голям и изумрудът се наклони към кутрето й. Приличаше на дете, което се е накичило с бижуто на майка си. Но изглежда годеницата ми не я бе грижа, че пръстенът не й става. Протегна ръка, зяпнала възхитено как диамантите заискриха на светлината на свещите. Тутакси ни заобиколиха развълнувани жени, които ахкаха и надаваха възторжени викове, надвесени над пръстена.
— Това заслужава да се отпразнува! — извика баща ми. — Пури за всички! Ела тук, Стефан, синко! Ти ме направи един много горд баща.
Кимнах и с треперещи крака пристъпих към него. Каква ирония на съдбата! През целия си живот досега се бях опитвал да спечеля одобрението на баща си, а това, което го бе направило най-щастливият мъж на земята, ме изпълваше с безкраен ужас.
— Катрин, ще танцуваш ли с мен? — чух гласа на Деймън, извисил се над скърцащите столове и подрънкващите чаши. Застинах, очаквайки отговора.
Катрин вдигна глава и ме стрелна крадешком с поглед. За един дълъг миг очите й останаха приковани в моите. Прониза ме дивото желание да изтръгна пръстена от пръста на Розалин и да го надяна върху пръста на Катрин. Едва устоях. Но тогава баща ми ме сръга отзад и преди да успея да реагирам, Деймън сграбчи ръката на Катрин и я поведе към дансинга.
7
Следващата седмица премина като в мъгла. Сновях между поредната проба в магазина за дрехи на госпожа Фелс и визитите при Розалин в задушния салон на семейство Картрайт, а вечерите прекарвах в кръчмата с Деймън. Опитах се да забравя Катрин. Капаците на прозорците ми оставаха затворени, за да не се изкушавам да се взирам през моравата в къщата за гости, и се насилвах да се усмихвам и да махам на Деймън и Катрин, когато двамата се разхождаха из градината.
Веднъж се качих на тавана, за да погледна портрета на мама. Питах се какъв ли съвет щеше да ми даде.
След това се опитах да обикна бъдещата си съпруга или поне да изпитам привързаност. Знаех, че зад стеснителността й и пепеляворусата й коса се криеше сладко и добро момиче, което щеше да стане отдадена съпруга и майка. Последните ми посещения не бяха толкова ужасни. Всъщност Розалин беше в забележително добро разположение на духа. Имаше ново куче — лъскав, черен звяр на име Сейди, когото разнасяше навсякъде със себе си, за да не би да го сполети съдбата на Пени. Веднъж, когато Розалин ме погледна с пълните си с обожание очи и ме попита дали предпочитам за сватбата лилии или гардении, почти изпитах нежност към нея. Може би това щеше да е достатъчно.