Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 17

Извърнах се и се озовах лице в лице с господин Картрайт. Тутакси изобразих нещо, което се надявах да прилича на вълнение.

— Стефан, момчето ми! И това ако не е почетният гост на вечерта! — възкликна господин Картрайт, предлагайки ми чаша с уиски.

— Сър, благодаря ви, че ми позволихте удоволствието да се насладя на компанията на дъщеря ви — избъбрих машинално, отпивайки най-малката глътка, на която бях способен. На сутринта след вечерта, прекарана с Деймън в кръчмата, се бях събудил с ужасно главоболие. Останах в леглото със студени компреси на челото, докато на него му нямаше нищо. Чух го да преследва Катрин из лабиринта в задния двор. Всеки път щом чуех смеха им, сякаш остър кинжал пронизваше мозъка ми.

— Удоволствието е взаимно. Сливането е добро, практично, с минимален риск и възможности за бъдещо развитие.

— Благодаря ви, сър — промълвих. — Съжалявам за кучето на Розалин.

Господин Картрайт поклати глава.

— Не го казвай на жена ми и на Розалин, но винаги съм мразел проклетото животно. Не казвам, че трябваше да бъде убито, но ми се струва, че се вдига прекалено много шум за нищо. Всички тези приказки за демони, които чуваш отвсякъде. Хората си шушукат, че градът бил прокълнат. Тъкмо такива разговори ги карат да се страхуват да рискуват. Прави ги нервни и колебливи, когато трябва да внесат парите си в банката — завърши гръмко господин Картрайт и неколцина от гостите се извърнаха любопитно към нас. Усмихнах се нервно.

С периферното си зрение видях, че татко се държи като домакин и насочва хората към дългата маса в средата на залата. Забелязах, че върху нея е подреден любимият сервиз на мама от китайки порцелан, украсен с лилии.

— Стефан — баща ми ме тупна по рамото, — готов ли си? У теб ли е всичко, което ти е нужно?

— Да. — Докоснах пръстена в малкия джоб на сакото и го последвах към мястото му начело на масата. Розалин, застанала до майка си, се усмихна сковано на родителите си. Очите й, все още зачервени заради сълзите, пролети за горката Пени, контрастираха ужасно с розовата рокля с къдрички, която й бе с няколко размера по-голяма.

Докато съседите ни заемаха местата си около нас, осъзнах, че от лявата ми страна остават две празни места.

— Къде е брат ти? — снижи глас баща ми.

Погледнах към вратата. Оркестърът продължаваше да свири и въздухът бе натежал от очакване. Най-сетне вратите се разтвориха шумно и Деймън и Катрин влязоха. Заедно.

Не е честно, помислих си яростно. Деймън можеше да се държи като момче, да продължи да пие и флиртува, без да го е грижа за последствията. Аз винаги бях постъпвал правилно и разумно, и сега имах чувството, че ме наказват, като ме насилват да стана мъж.

Дори аз самият бях изненадан от силния прилив на гняв, изпълнил гърдите ми. Опитах се да потуша емоцията, изпивайки до дъно пълна чаша с вино, поставена от лявата ми страна. В крайна сметка не можех да очаквам, че Катрин ще дойде сама на вечерята, нали? А и не се ли държеше Деймън просто като един галантен, по-голям брат?