Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 21

Разположих се в дълбокото кожено кресло на татко в ъгъла и запрелиствах разсеяно тънките страници. Не съм сигурен колко дълго съм стоял така, понесен на вълните на прекрасния език на поета, но колкото повече четях, толкова по-спокоен се чувствах.

— Какво четеш?

Гласът ме сепна, томчето се изплъзна от скута ми и тупна на пода.

Катрин стоеше на прага на кабинета, облечена в семпла бяла рокля, която подчертаваше чувствените извивки на тялото й. Всички жени на празненството носеха широки кринолини с цели метри муселин, скрили телата си под слоевете плат. Ала Катрин не изглеждаше никак засрамена от разголените си бели рамене. От благоприличие отвърнах смутено поглед.

— Защо не си на партито? — попитах я, като се наведох да вдигна книгата.

Катрин пристъпи към мен.

— А защо ти не си на партито? Не си ли почетният гост? — Кацна на страничната облегалка на креслото ми.

— Чела ли си Шекспир? — Посочих към отворената книга в скута си. Беше несръчен опит да сменя темата на разговора; още не бях срещал момиче, запознато с творбите му. Дори вчера Розалин ми призна, че през последните три години не била прочела нито една книга, откакто се дипломирала от девическото училище. А и тогава последната книга, която прочела, била как да бъде прилежна и предана южняшка съпруга.

— Шекспир — повтори Катрин, разделяйки думата на три срички. Имаше странен акцент, какъвто не бях чувал от други жители на Атланта. Залюля краката си напред-назад и аз забелязах, че не носи чорапи. С усилие откъснах погледа си.

— Дали да те сравня с летен ден… — започна да рецитира тя.

Погледнах я смаяно.

— Ти по си мил от него, по-умерен — продължих стиха. Сърцето ми препускаше лудешки в гърдите, а мозъкът ми бе размекнат като меласа, създавайки у мен необикновено усещане, което ме караше да се чувствам сякаш сънувам.

Катрин дръпна рязко книгата от скута ми и я затвори шумно.

— Не — отвърна твърдо.

— Но това е следващият стих — настоях, раздразнен, че сменя правилата на играта, която си мислех, че разбирам.

— Това е следващият стих на господин Шекспир. Но аз просто ти зададох въпрос. Трябва ли да те сравня с летен ден? Заслужавате ли подобно сравнение, господин Салваторе? Или ви е нужна книга, за да решите? — попита Катрин с усмивка, като държеше томчето на разстояние.

Изкашлях се, докато мислите ми бясно препускаха. Деймън щеше да каже нещо остроумно в отговор, без дори да се замисли. Но когато бях с Катрин, се чувствах като ученик, който се опитва да впечатли момиче с жаба, уловена в езерото.

— Ами, би могла да сравниш брат ми с летен ден. Прекарваш доста време с него. — Лицето ми пламна и тутакси пожелах да си върна думите обратно. Прозвучаха толкова ревниво и дребнаво.